Гласът ти...
Бавно, настойчиво нежно
и някак си светло
прониква в сърцето ми...

Провира се плавно,
успявайки бавно,
променяйки ритъма
на горчиво-сладостни стъпки
да предизвиква копнежи.

Намира си място,
където покълва,
пониква внезапно,
с любов се зарежда.

Гласът ти заглъхва ли
или просто почива след поредната буря.
Принадлежи ми, да знаеш,
с онези - нашите нотки...
със трептящата струя...

Гласът ти дълбоко във мене заспива...
Приютен във душата ми,
дори без да пита, там си живее.
И без да го чувам,
без звук и без думи,
непрестанно и жадно попивам.
Твоят глас...

 

Фен съм ти, искам да кажа на поезията ти

нека поясним - на написаното, че иначе пак ще трябва да се обяснявам, докато ме анализират и разчеп(к)ват ;)
Благодаря ти, приятелче, че си тук!

Силна и въздействаща поезия, скъпа Блага Вест!
Гласът е музика на всемира, уникален за всеки! Усмивки:)))

Напомня ми за нещо много съкровено..мое..
ето и откъса:
"и този твий глас, Боже мой, гласът ти
единственото ми разпятие.."
Поздрави благовестие!

гласът е неповторим и въпреки годините, някак си винаги бива разпознат :)))
А и сърцето има глас, още по-незабравим, още по-уникален...
Хубава вечер, миличка! Благодаря ти!

страхотна асоциация, мила!
Бръкна надълбоко в мен...

Благодаря ти, радвам се, че си усетила това, което съм споделила.
Ето ги и целия стих
http://moreto66.blog.bg/poezia/2010/06/14/23-19.561836
:)))

миличка. Емоцията наистина се припокрива...
А аз направих други асоциации с откъса, който сподели по-нагоре. Нещо, от което имах нужда...

И как иначе, нали е гласът на Любовта?...:) Хубаво стихотворение, Благовестие. :)

по незнайните пътеки на асоциациите, сякаш чух това:
http://www.youtube.com/watch?v=2OqTKFsndnc
;) Изнамерих и текста:

Ave Maria...
...През една дълга и магична нощ чух
камбаните да бият.
Малката ми стая се озари от силна
светлина и един ангел ми възвести,
че бедите са назад
и на Земята идва нов век -
Векът на Любовта...

Нощ, сън, мечта...
Звън на камбани в нощта,
В съня си аз срещам дете,
в очите му виждам небе...

Днес със чуден марш пристига тук
Векът на Любовта,
днес олтарът свят ни зове!

Война и беди, и тъга
остават в предишния свят,
мечтите се сбъдват сега
и властва над нас Любовта!

Сън, път, ден,
утро настъпва във мен,
живея под светло небе,
в очите на свято дете.

Антитеза на "Песимистично" - харесва ми!

истината не е в крайностите, а в баланса между противоположностите, в хармонията. Хареса ми този твой постинг. Наистина истинските неща не ги виждаме, нито ги чуваме. Те се чувстват като попити в нас.

загубим или да ни отнемат онова, което носим в душите си, good4you.
Поне докато дишаме...

Гласът на сърцето ...красиво и нежно,докосващо и въздействащо.
Много хубаво !

Хубаво стихотворение, Благовестие. :)
Докосна ......душата ми!

онзи, който не можем да заглушаваме дори когато ни се иска...
Поздрави и хубава вечер, мила!

за всичко лъжеш най-безобразно просто ;)

сън отмина, път е утре, а ден следва, но кой ли ден

Гласът , нежен,
който в сърцето си съхранила
те стопля дори и в най мразовитата зима....
и вярвай, ти си безкрайно щастлива,
че той дълбоко в тебе заспива....!
Щастлива да си , приятелко мила !
ПОЗДРАВИ И ПРЕГРЪДКИ!:)))

сънищата винаги отминават, пътища - много, а денят е именно сега.
Дай Боже да го оценяваме и изживяваме на 100% и по възможно най-добрия начин.
Прегръдки, успешна седмица :)))

Много щастие и вътрешен мир и за теб, приятелко!

ПП: Щастие е да имаш съхранен нечий глас в сърцето си, дори когато заспива...

Много нежност има в гласа, създал извивките на този прекрасен стих, приятелче мило! А и колко копнеж, "дори без да пита, там си живее"!!!!!!! Усмихната и нежна седмица! :*

хубава и лека и за теб, слънчице! :***