Дали от времето по-малко ще започне да боли
или напротив -
невъзможността ще слага още сол във раната...

Дали ще може да се свикне с липсата,
с онази празнота, която един във друг
и двамата, като дамга, оставихме?

Дали пък няма (по-натам) да го приемем като дар.
Изцяло.
Като съдба. Без капка грях. Без грам порок.
Като подарък. Като житейски ползотворен опит.
Като платно,
недорисувано и цяло едновременно -
съшито от парчетата,
които късахме от себе си,
от дъното на цялото ни същество,
и си разменяхме, омаяни, смутени,
изграждайки на другия душата и сърцето,
докато разбивахме се, титанично.
Летяхме, падахме, до болка вкопчени,
надбягвахме се, спъвахме се, тичахме.
Без никакво пестене...

Дали разсмиваме Твореца
със малките си, но безкрайно дръзки,
макар и крехки, неподлежащи на тълкуване, представи,
че времето надскачаме,
че душите ни дори и днес - пространството,
което ни дели, и фактите, и ВСИЧКО,
успяват да преодоляват
и пак сме свързани и неразривно заедно.

Дали ще спазим обещаното:
отвътре винаги да си принадлежим...
Дали благословени сме или обречени,
по волята на обстоятелствата, че се срещнахме,
и разпознахме себе си във другия,
а се налага един без друг в света,
(след сливането), въпреки това, да продължим.

Дали? Защо? И как да дишам да не спирам,
когато устните, които обожавам,
са толкова желани,
колкото недостижими...

и аз все тъй се питам
и свят ми се завива
чак залинам
но щом до мен е той
ще ме подхване
да доизлекува пак
ненужно розгорени рани ...

Поздрав!

Това е любовта, безусловна, всеотдайна и красива!

Дали???

ще можеш липсата в друго да превърнеш ? Със силата у теб, с вярата и любовта....по допирателната на сърцето...то знае как и кога - желаното отново да се превърне в достижимо ! Вярвам го, повярвай и ти :)))

се отговаря с "Може би..."
;)

трябва да се отговаря с Да! :)*

вечните въпроси с един единствен отговор...
Приятна вечер! :)

благодаря ти отново за доброжелателността!
Това е, наистина, плюс още много неща... Побираща рая и ада; сгушена или превземаща душите ни... :*

и аз се питам...

Хубава вечер от мен! :)

сила, вяра и Любов - какво повече му трябва на човек...
Вярвам, миличка. Благодаря ти! :))

а така ми се искаше да е по-конкретно... ;)) :*

но има и друг вариант - надали.
И филма продължава докато участниците го живеят...
Прегръщам те, слънчице! :**

... пожелавам ти Чудеса...!
Дано!
:-*

нужда от тях, и дори ги носим...
Благодаря ти, миличка freyja!
Благословена вечер! :*

ЛЮСИ, КАКВА ЗАРЯ ДНЕС В БЛОГА!
НЕКОЙ Е ЛЮДНАЛ ЯКО И СЕ ИЗТАПАНЧИЛ КЪДЕ СЕ СЕТИ ..ЩО СИ НЕ ТРАЯ МИ ТРЕБАШЕ ЦЕЛИЯ СВЕТ ТУК ДА МУ ВИДЯТ ГОЛИЯ ЗАДНИК

УСМИВКИ И БЕШЕ БОЖЕСТВЕНА ТАЗИ НОЩ В ЕФИРА НА " НОЩЕН ХОРИЗОНТ" С ВОДЕЩ РУМЕН СТОИЧКОВ

С ОБИЧ ДЖУЛ

страхотна си и don't pay attention to the man :)))

И много майсторски.

Що за идиотщина са тия 35 пръста надолу?!?

Прекрасно е!!!
И Кушел ми е взел думите от устата за пръстите!!!

мисля, че има някакъв бъг с отрицателните вотове Не защото е при мен, аз имам доста верни "фенове", а защото видях и друга тема, свързана със същия проблем, а станах свидетел и на много минусчета, блога има софтуерни проблеми, но може би са добре дошли, за да престанем да броим и следим цифри, защото те по принцип не означават НИЩО.
Важен е контакта ми, обратната връзка, усещането ми за вас и вашето за мен.
И ви благодаря, че сте тук и сме заедно (не само виртуално, а духовно-емоционално). Благодаря ви за това!

Бъдете изобилно благословени и днес! :**

Явно, колкото по-чувствен, по-истински и по-красив е стихът, толкова са и "палчетата надолу", хахахахаааа
Поздрави и прегръдки топли от мен! :*

прегръщам си те, приятелко, и да ти е много лъчезарен и весел денят. Това е просто задължително :)))

Токсичната любов...
Няма как да не се премине през нея...в началото рай,а после си на дъното на ада...
Доста прилича на наркотичната зависимост...всъщност е нейна разновидност.

Няма как да се разминеш с нея!

Тя винаги свършва катастрофално със сигурност за едната,а често и за двете страни,оставяйки след себе си дълго време кървящи сърца...Като че ли умираш...
Единственото смислено нещо,което можеш да направиш,е да преживееш болката без да убиеш Любовта вътре в себе си!!!

Използвай тази "смърт" като урок по възкресение!
...Възкресение за другата,истинската,творящата любов,която всеки носи в сърцето си...след смъртта на илюзиите,с които сладко тровим себе си и другите...

изстрадана мъдрост полъхва от думите ти...
Благодаря!

Наистина съм впечатлена от сетивността и таланта ти! Още ми е дремливо след един концерт снощи, за по-задълбочен коментар, но това ще го споделя в моя блог, ако нямаш против. Уви, мъжете или повечето от тях нямат такива възприятия и разтърсващи емоции, всичко е по-овладяно и повърхностно. Но това не ми пречи да препрочитам с удоволствие посланията ти и да слушам ритъма на сърдечня пулс на творбата.