Пия кафе.
Следобедно кафе.
Почти горещо е.
Със мъничко сметана само.

От теб директно
го отпивам -
от устните ти,
целия попивайки те.

Отделно има аромат
на ябълка с канела,
от теб останал някъде...

Не бързам.
На малки глътки го приемам.
Колкото даваш
точно толкова си вземам.

И вместо шоколад
отхапвам си от теб.
По-малко.
Разтапяме се.
Заедно.

Стопявам се.
На захар ставам,
полепвам
на чашата в ръба.
Очите ти ме проследяват,
като очи на лакомо хлапе.

Вълшебно е следобедното ми кафе...

Целувам те. Целувам те. Целувам те...

Люси, кафето във Виена ли ще го пием?...:)

не е важно къде, а от кого, Снежи... ;))) :Р

Колко много любовно...И колко добре знам това всепроникващо чувство...

Поздрави за хубавия стих !

Сега и на мен ми се допи кафе, ама като твоето....
И "целувам те, целувам те, целувам те..."

с канела, викаш...;) Има такъв чай, Люси! Ако ти е останал някъде, изпрати ми го, пък ще се разберем кога да почерпиш за това, че съм те освободил от него...;)))

:***

...следобедното кафе е най-сладко споделено с любим човек! Поздрави!

Може ли да споделя кафето си от сутринта с теб, Люси:))
Вълшебно е следобедното ти кафе..., и щастливец е този с който си го изпила!
Поздрави!

че сте били тук, с мен!
Какво е кафето, ако не е споделено с приятели ;)))

Благословена предстояща седмица на всички и дай Боже да сте много щастливи! :))