На температурите.
Отвътре.
На времената.
Прескачани, обърквани и непонятни.
На лутащи се мисли,
блъскащи се в двете крайности.
На хиляди въпроси,
в душата пърхащи,
възторжено или отчаяно.

Амплитуди на понятията.
Между черно-бели гледни точки
с безброй критерии за “правилно” / “неправилно”.
Вълни по пътя,
размиващи посоката,
докато правиш избори
и ампитудно изминаваш своя дял,
чертаейки съдбата си.

Амплитуди на емоциите,
в които се побираш или границите махаш.
Обикновено срещу тях роптаеш,
понякога не осъзнавайки,
че са необходими.
За да осезаваш.
И да зареждаш и раняваш
(с плюсове и минуси)
кипежа и летежа на душата си.

 

 

 

 

амплитудите да заприличат на ЕКГ. И това невинаги е опасно за здравето... ;) :) ;)

и колкото си по-сензитивен май амлитудите са по-големи...
Поздрав най сърдечен,
твой приятел вечен,
разпролетил се риборанчо! :)*

последно ... кое от трите?