Едното е неизменна истина. Второто – въпрос на избор с най-различни нюанси и модификации.

Но едно без друго, тези две кратки изречения са просто словосъчетания, изрази. В комбинация обаче (когато проявяваме и втората част, при това не само като думи, а чрез действие), притежават мощта и енергията на самият Бог.

Има поне няколко начина да обичаме другите.

-         Единият е да обичаме всички. Ок, но това е възможно докато те не придобият конкретно лице, проблеми, нужди и изисквания. Звучи лесно, защото е доста хипотетично и се размива. Една лишена от очертания и детайли любов. А често и без пълнеж. Но е хубаво да я възпитаваме в себе си, за да държим сърцето си чувствително към чуждите неволи и да можем да състрадаваме, да се интересуваме и молим за другите, за цели нации, за света.

-         Да обичаме конкретни хора. Най-близките и онези, които допускаме в сърцата ни и с които общуваме всеки ден. Понякога е трудно да го правим, особено ако имаме разногласия и несъвместимост с тези хора, т.е. когато не ни откликват или не ни се подчиняват безпрекословно, което фактически се случва в 100% от случаите ни на досег с тях :))) Така че решението е да се стараем, да искаме да ги обичаме и да го показваме. С внимание, грижи, лоялност, поведение, задоволяване на нуждите (във всеки аспект), да им помагаме да се развиват, утвърждават и израстват, да използват дарбите си, да се чувстват щастливи. Да сме благословение за тях. Всеки ден!

С този вид обичане вече започваме да имаме проблеми, тъй като егото ни крещи да търсим своето, да искаме, да очакваме, да мерим какво получаваме. Лесно се обиждаме, лесно се  дразним. Мдаа, не е лесно да обичаш истински! Но пък удовлетворението, което изпитваме, ако го постигнем, не може да се сравни с нищо друго като усещане :))) 

-         И значително по-висшата  степен – да обичаш реални хора, които не познаваш отблизо или познаваш слабо, или такива, които току-що пресичат Пътя ти. Насърчението е, че не е невъзможно да го правим (Любовта винаги е действие, иначе е просто думи без смисъл, комбинация от букви, които вятърът отнася мигновено). Може да се научим да обичаме. Например да изслушаме някой; да го накараме да се чувства разбран и приет; да подкрепим и насърчим някой, който се чувства несигурен или е в неблагоприятни обстоятелства; да нахраним гладен; да заситим жаден; да се усмихнем на някой мрачен и самотен човек; да пуснем някой на опашката преди нас; да отстъпим място на възрастен в превозно средство; да споделим личен опит за сходна ситуация, в която нашия проблем вече е решен, което ще обнадежди и този, с който споделим; да сме приветливи и добронамерени; да благословим някого и да се молим за нечий проблем; да вършим работата си, независимо каква е, коректно и професионално, като че ли я вършим директно за Бог... И така до безкрай. Всъщност начините са страшно много. Въпросът е да ги прилагаме.

За християните не е толкова трудно да казваме и дори да го вярваме с цялото си същество. Че Бог ни обича, обича всеки поотделно и цени всяка личност, тъй като е неин Творец и Го е грижа. Но моето мнение е, че ако го направим, добавяйки нелицемерно “Аз също!” би придобило съвсем различно и много по-дълбоко измерение и значение. Тук вече влагаме нещо от себе си. Не просто споменаваме как Бог го прави, а съ_участваме... Може дори да не го изричаме. Просто е нужно да се огледаме.

Наоколо е пълно с  наранени и самотни хора, с куп неприятности, с безизходни ситуации, с проблеми и грижи, с чисто човешки нужди. И всеки от нас може да направи нещо. Аз. Ти. Казах - всеки от нас. И съм убедена, че това може да е жизненоважно за някой. Някой, който плаче, когато остане сам. Който се чувства нещастен и притиснат от обстоятелствата. Болен или в безизходица. Някой, чиято душа стене, но няма кой да чуе шепота й. Майка, която няма средства да купи хляб за детето си днес. Баща, който се чувства несигурен да отиде на интервю за нова работа. Някой, който копнее просто да му се усмихнат и да може да разкаже за радостите и болките си. Изобщо някой друг...

Бог ви обича. Аз също поне ще опитам!
Благословен ден! :)))

Това е пътят към спасението ни, Люсинка!
И аз те обичам!

Теб по-специално си те обичам! :)) :***

Когато прочетох това: "да се интересуваме и молим за другите, за цели нации, за света.", се сетих за това: http://vandela007.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/09/11/nebesno-sinio.603935

А когато прочетох това: "да обичаш реални хора, които не познаваш отблизо или познаваш слабо, или такива, които току-що пресичат Пътя ти.", се сетих за това:
http://vandela007.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/08/06/ezikyt-na-dobrotata.797414

Поздрави! И Бог с теб!

:-)*****

И щом нищо повече не ни е нужно, нека я раздаваме с цялата си душа, за да става все повече и повече! Защото тя е най-здравата опора, най-важната подкрепа! С нея силата и решителността за добрите действия многократно се увеличават, а това засилва вярата, че всяка полезна промяна е в нашите ръце!
Всяка наранена душа може да бъде излекувана!
Чудодейното биле е в нас!
Бог затова ни е създал и затова ни обича!
Нека и твоят ден да бъде благословен!