Какво виждам аз от днешния прочит...

... 10. Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество. 11. Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. 12. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.

13. Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден и като надвиете на всичко, да устоите. 14. И така, стойте препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник; 15. и краката си обути с готовност чрез благовестието на мира. 16. А освен всичко това вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всички огнени стрели на нечестивия. 17. вземете също за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово; 18. като се молите в Духа на всяко време с всякаква молитва и прошение, бодърствайте в това с неуморно постоянство и молба за всички светии (вярващи)...

10. :
Най после
(крайно време е; не губете време; трябва да настъпи и този момент и гледайте  да не е твърде късно, защото не е без значение
заяквайте
(укрепвайте, но това не става наготово; упражнявайте се; не преставайте да го правите, защото както мускулите, силата изисква тренинг, упорство, постоянство в напрягането, за да се задържа или увеличава. Силата не идва от само себе си и не е константа. Изисква сериозно вложение. За – як – вайте – лично придобивайте якост, твърдост, устойчивост, калявайте се)
в Господа и в силата на Неговото могъщество
(Харесвам този израз! В какво си струва човек да влага силите и времето си? В придобиване на сила. За да се живее още по-пълноценно. Не просто изминаване на деня. А ден, изживян със сила... За какво ни е нужна сила? За да се устоява. За да се осъществява всяка предоставена възможност и да се търсят нови такива. За да се даде най-доброто от себе си. Силата е нещо изключително важно. Нещо, което определя качеството и успехът. В случая – на живота ни. Понякога не ни достигат сили да се усмихнем. Да се извиним. Да простим. Да проумеем фактите. Да загърбим илюзиите. До останем верни. Да се справим с даден проблем. За болните – дори да станат от леглото. Да отглеждаш и възпитаваш детето си и пр., и пр. Да имаш сила означава да си способен. Да действаш с увереност. Напористо. Целеустремено. Да рискуваш, защото всяко действие и бездействие има последствия и така или иначе ще ти се  наложи да ги понесеш.
Затова в какво трябва да придобиваш сила? В какво си струва да заякваш?
Хубаво е телата ни да са здрави и силни и дори сме длъжни да се грижим за това, тъй като до голяма степен предопределя дееспособността ни и защото те са храм на Бога. На земята Господ работи чрез хора. Ние сме Му необходими /осъзнавате ли това чудо!/, затова трябва да се грижим за телата си – движение, правилно хранене, да не ги тъпчем с алкохол, никотин, наркотици и медикаменти – това е насилие над телата ни, злоупотреба (хайде, ушите ми вече горят, няма проблем! :)))/

Въпросът тука е друг. В какво трябва да се подсилваме? В Господ! Първо това ми говори, че ние МОЖЕМ да придобиваме Божията сила вътре в нас. Нищо чудно, ние сме Бого-подобни. Хора, осъзнавате ли реално какво значи това?! Лично аз се вълнувам всеки път, когато го осъзная отново и отново. Аз, ти, всеки – при определени обстоятелства, можем да заякваме в силата на Господното могъщество.
А Бог е Все-могъщ. Все-силен.
И едно атомче от Неговата сила ще ни прави да живеем чудодеен и чудотворен живот. А колко повече имаме от Него чрез вяра. Имаме Святия Дух. Господния Свят Дух, който ни освещава и обновява, ако Му позволим. Същият онзи Святи Дух, чрез Когото апостолите вършеха невъобразими чудеса. Онзи, за Когото Христос каза на учениците Си, че е по-добре Той да се върне при Отец, защото тогава ще ни бъде изпратен Святия Дух. Третото лице на Бога. Проявлението Му на земята и днес. Духът, чрез Когото, ако повярваме истински, ако умът и сърцето ни се съгласят на 100% помежду си и приемат без съмнение каквото и да е, то ще бъде. Имаме обещанието, че можем да вършим всичко, което вършеше Христос на земята. По Неговите думи.

Не знам за вас, приятели, но аз вярвам и искам моят дял от Божията сила. И ако съм по-упорита и постоянна, ако не се разсейвам и отклонявам...)

Бъдете благословени в името на Исус! :))

1 И помни Създателя си в дните на младостта си, Преди да дойдат дните на злото, И стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях, -
2 Преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, И да се върнат облаците подир дъжда;
3 Когато стражите на къщата ще треперят, И силните мъже ще се прегърбят, И ония, които мелят, ще престанат защото намаляха, И на тия, които гледат през прозорците, ще се стъмни;
4 Когато вратите ще се затворят при пътя, Като ослабне гласът на мелницата; И при гласа на птицата ще стане човек, И всичките звукове на песента ще ослабнат;
5 Още когато ще се боят от всичко, що е високо, И ще треперят в пътя; Когато бадемът се разцъфти, и скакалецът натегне, и всяка охота изчезне; Защото човек отива във вечния си дом, И жалеещите обикалят улиците, -
6 Преди да се скъса сребърната верижка и да се счупи златната чаша, Или се строши стомната при извора, Или се счупи колелото над кладенеца,
7 И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, Който го е дал.
8 Суета на суетите, казва проповедникът, Всичко е суета.

...сред седемте престола. И!!!

покаяние

като един атеист и доказан безбожник ще си позволя да изразя отношение по темата :)) Мисля, че съвременните хора биха приели по-лесно Бог като метафора. За съжаление почти всички атеисти го свързват с идеята за някакъв белобрад старед, който сипе гръм и жупел от небето.
Източните религии твърдят, че ти си бог, православната църква - че носиш божествена искра. И в двата случая се има предвид духовното в нас, искрата живот, която е дар и отвъд нея всичко е мрак и пустота. Може би ;))

[quote=toxic]като един атеист и доказан безбожник ще си позволя да изразя отношение по темата :)) Мисля, че съвременните хора биха приели по-лесно Бог като метафора. За съжаление почти всички атеисти го свързват с идеята за някакъв белобрад старед, който сипе гръм и жупел от небето.
Източните религии твърдят, че ти си бог, православната църква - че носиш божествена искра. И в двата случая се има предвид духовното в нас, искрата живот, която е дар и отвъд нея всичко е мрак и пустота. Може би ;))[/quote
щом си задаваш тези въпроси.... ти вярваш, и не се лъжи! БОГ е отвреде ни и дори , да се стремим да го премахнем, ТОЙ пак Е там.

СЛАВА НА БОГА!- дори и грешници....

оглеждам - виждам преди всичко милост... Неговата слава и Неговата милост. А когато народът Му осъзнае милостта, няма как да не дойде покаянието :))

Поздрави, moliv67! Благословен ден!

Бог е личност, т.е. абсолютна реалност и няма как да бъде възприет като метафора :)) Но те разбирам какво искаш да кажеш. Както и изкривените ни представи за Бог.

А огъня (духовното) трябва да се поддържа. Искрата си е искра, но от нас самите зависи дали ще свети или само ще припламва от време на време. Когато свети и разгаря - изпитваме щастие, през останалото време - просто живуркаме...

ако е личност възникват разни битови въпроси: кой е той, къде живее, плаща ли си данъците :))) /шегичка/ Абсолютно ще се доверя на това, което казваш, защото познанията ми по темата граничат към минус безкрайност, както си забелязала и от постинга ми. Имам една близка приятелка, която ме заведе веднъж в евангелистката църква, която посещава. Беше ми интересно защо ходи там, тъй като тя е съвсем млад, образован човек, няма някакви неразрешими проблеми и наистина ходи там, заради вярванията си. Честно, с много лоши впечатления останах - темата беше интересна, но половината от службата беше заета от дискусията, че вярващите не даряват достатъчно и разни вариации по въпроса. Да не говорим, че един служител минаваше с паничката, а отвън си има каса за дарения. Не ме разбирай неправилно, изобщо не е въпросът в парите, но ме оставиха с впечатление, че божите хора, които я ръководят, май се интересуват повече от материалните, а не духовните въпроси. В този смисъл Бог е добро, ако някой успее да схване правилно идеята, а не да лежи и да чака Той да се погрижи за всичко, но църквата, като институция има адски много трески за дялане. Та така, за изкривяванията...И аз не знам защо ти го пиша това, може би я асоциирам с теб - много положителен и интелигентен човек е. Допреди да я познавам винаги съм си представяла вярващите...е, сещаш се как...:)))

и дори има съвсем конкретни отговори на тези и редица други въпроси в книга, която е достояние на всички :)))) Черно на бяло, така да се каже ;)

За впечатленията те разбрах. Разбира се, въпросът не е едностранчив, но има начини и начини. То е ясно, че в света, в който живеем, не може да се прави нищо без пари, а една църква изисква доста средства, особено ако е голяма и се занимава и с извънцърковни дейности, но напълно те подкрепям, че не трябва да е натрапчиво, досадно и нахално.

Права си и относно корекциите, необходими на Църквата, ако иска да привлича и задържа хората, т.е. наистина да е тялото Христово, (разбирай краката Му, които да отиват навсякъде; устата Му, за да се разнася благата вест и да се спасяват души; ръцете Му, за да се помага и т.н., и т.н.), но и църквата се състои от хора, при това съвсем не идеални, а много от тях - направо объркани..., натискът в духовно отношение е огромен, пълно противопоставяне със света. Прибави към това и деноминационните конфликти, нечии свръхамбиции, липсата на помазание и водителство от Господ, самозабравяне на конкретни личности на Кого всъщност се служи, институционализирането и ... става мазало.

А всичко всъщност е много просто. Христос вече е платил дълговете и греховете на хората, осигурявайки им достъп, единствено чрез вяра, до Бог - Отец и всички благословения, с които разполага Сътворителя. Чрез вяра всеки човек става сънаследник с Божият Син, съответно на Божието царство. Ние притежаваме част от Бог - Святия Дух, а следователно имаме част от Божията сила. Достатъчно е да вярваме в Бог и да Го обичаме. Щом можем това, би трябвало да живеем така, че да можем да сме щастливи, а именно - да не сме его-центрирани, ами да се учим да обичаме другите и да се грижим да тях, тъй като и те са Божии деца, също като теб. В основата си всичко май опира до тези неща и се върти около тях. Не е трудно. Бог не иска да е трудно, напротив - познава силите ни и е милостив ;)))
Но започне ли да се набляга на греховността, на дълга...

тогава край с мирът и радостта, а от там край и с благословенията и способността ни наистина да сме Му верни и да искаме да Го познаваме. Последното идва единствено от хората, а не от Исус. Христос е дошъл именно с цел да отмени цялата сложна система от жертвоприношения и безчет правила, за да сме приети от Господ. И сведе всички Божии заповеди до две: Да обичаш Бог и да обичаш ближния си. Семпло. Обикновено. И постижимо.

Стана дълго, извинявам се, ама така ми дойде ;))))) Прегръдки, миличка!

Не се извинявай, много ми беше интересно - вие двете сте единствените хора, които вярват сред познатите ми. Вярват в смисъл, не да си казват само молитвата преди вечеря и по Великден :))
Да, това е идеята - да сме по-добри, честни, загрижени един към друг и сигурно в Библията има обяснение защо не ни се получава. Виждаш, еволюцията си върви - станахме по-високи, с по-голям мозък, но инстинктите ни все още ни връщат поведението, което ни е било необходимо преди 20 и повече хиляди години. Раждаме се с тях, подтискаме ги чрез възпитание и социализация и все пак те са в нас и наистина трябва много висока степен на себеосъзнаване, за да може индивида/личността да ги контролира. И докато при животните инстинктите имат смисъл за оцеляването, създаването на йерархии в глутниците, размножаването, грижа за малките и т.н. при нас всичко е толкова изкривено и безсмислено. Като този последния случай за убитото момче заради ревност. Няма нищо по-естествено от това два мъжки екземпляра да се сбият за женска, но животните не убиват в такива случаи, поне не нарочно. Победеният се предава, победителят си взема "наградата", а силните гени тържествуват. А при хората - убийство и самоубийство. И така - зад един нещастен случай стои обикновен инстинкт, примери колкото искаш. Едно е сигурно - дълъг ще е пътят и ще видим накъде води :)
Спирам да ти спамя извън темата, слънце :))
Хубава седмица и усмивки :)