Струва ви се, че нещо сте ощетени?
От живота. Близките. Приятелите. Съдбата. Политиците. Законите. Беззаконието. От Самия Бог?

Ламтите за повече, отколкото дори се нуждаете, но то се бави и вече губите недораслото си търпение?

и т.н., и т.н.

Е... може би е крайно време да погледнем по-далеч от носа ни, от малките ни, дребни или поне разрешими проблеми.

... Не ни ли омръзна да стискаме в джобовете си шепа монети, за да не ни ги вземе някой в тролея...
... Не ни ли омръзна да отвръщаме с досада поледа си, за да не виждаме безочливо гладни очи...
... Не ни ли е омръзнало да се крием зад образование, претенции, професия, придобивки, знания и социална среда. Зад талашените си крехки врати...

Не трябва ли да отворим широко очите си. И да видим. Да прогледнем. Въпреки болката. Наоколо. Всичко. Или поне колкото понесем. Колкото можем. После да се усмихнем и да останем така. Виждащи и живи...



Не става дума за предразсъдъци, подаяния, раса, дискриминация или липсата на общество.
Понякога мисля, че наистина повечето хора имаме същински проблем. Със сърцето си.

Източник на снимката: http://www.facebook.com/photo.php?fbid=371151846230187&set=a.300530226625683.82034.296253843719988&type=1&theater

Елементарна формула:
болка + непукизъм = нещастие, безсилие, зло...

...Не трябва ли да отворим широко очите си. И да видим. Да прогледнем. Въпреки болката. Наоколо. Всичко. Или поне колкото понесем. Колкото можем. После да се усмихнем и да останем така. Виждащи и живи...
Прекрасен постинг , Поздравления !

Отдавна ми е омръзнало...

Но ми е тъжно...

И вие конкретно какво направихте за да промените нещата или само ни подсещате нас?

Права си, Alav, и е жалко...

Здравей, Stela50! Важното е да се стараем да го спазваме - проглеждането и да останем виждащи и чувстващи...

И на мен, Марине. И на мен. И за още мноого неща...

Поничка - подсетих себе си. А вие защо питате?