Прочетен: 6186 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 16.10.2012 19:22
или какво мрази Господ
Откровение 2:6
Но имаш това (като предимство на църквата в Ефес в очите на Господ Исус Христос), че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя,
Източник: christian-books.hit.bg/knigi/19nikolaiti.htm
Изненадващо малко се знае за Николаитите и същността на тяхното учение. Те само са споменати в Писанията, в книгата Откровение. Господ хвали църквата в Ефес за това, че тя мрази делата им, като се има предвид, че в посланието си до църквата в Пергам казва, че Той е против тези, които държат учението на Николаитите, което мрази.
Съществуват два възгледа относно същността на Николаитите. Според първия, те са привърженици на ранен култ, следващи или изопачаващи учението на Николай, единият от седемте мъже, избрани от събранието на вярващите (Деяния 6:5). /
Вторият възглед не вярва на това историческо свидетелство1 и под името „Николаити” разбира и показва измамата на тяхната практика, която неестествено разделя вярващите на духовенство и миряни и така отстоява учението за властта на едните върху другите (в наши дни това извращаване на библейското учение продължава).2
В подкрепа на първия възглед е споменаването на култ, който както се предполага и от ранни членове на църквата, е свързан с Николай.Ириней (Haer. 1.26.3) по същество повтаря казаното в Библията и прибавя твърдението, че Николаитите са еретици – последователи на Николай, прозелитът от Антиохия, който е бил един от седемте избрани (Деяния 6:5). Иполит (Haer. 7.24) подкрепя Ириней и добавя, че Николай тръгва от правилното учение. Климент от Александрия (Str. 2.20) твърди, че Николай е бил аскет и това означава, че тогавашните Николаити не са били негови истински последователи, защото са изопачили неговото учение за необходимостта да убиваме плътта.3
Значението на тези цитати е било поставено под съмнение, тъй като те не съдържат почти никакви други данни за тази секта. Все пак, няма факти в ранната църква за друго тълкуване на твърденията на тези мъже или възражение срещу тях. Само можем да кажем, че Николаитите представят погрешно учението на Николай.4 Може би те изопачават учението му, така както сектата на антиномианите изопачава през вековете учението на Павел за свободата?5
Възможността за връзка между Николаитите и тези, които държат учението на Валаам, поради споменаването им толкова близо в Откровение, също е била отбелязана. (Откровение 2:14,15). Двете наименования (Николаити и Валаамити) имат много сходно значение в съответните езици. „Валаам произлиза от две еврейски думи: (בָּלַע) вала – поглъща и (עָם) ам – хора. Колкото и да е странно, според производните значения на имената, двете групи, които са смущавали църквата в Пергам, са били „поглъщачи на хора” (валаамити) и „завоеватели на хора” (николаити)6. Ако сходното значение на техните имена е важно и споменаването им в съседни стихове в писмото до църквата в Пергам е предназначено да покаже, че са свързани, правилно е и трябва да разбираме безнравствените, отклоняващи се от правилата стремежи на Николаитите в светлината на учението на Валаам.
На първо място, когато тези думи са били произнесени, съществувала ли е секта, която е носела това име? Мисля, че не... ключът към правилното разбиране ни е даден в Откровение 2:14,15, където тези, „които държат учението на Валаам” очевидно са същите като онези, „които държат учението на Николаитите”. Ние сме по истинската следа … можем да забележим, че името Валаам, според произхода на думата, означава „разрушител (унищожител) на народи”, което не е нищо повече от погърчване на тази дума…Николаитите … са Валамити…тези, които в новата диспенсация повтарят греха на Валаам от старата и искат да победят или да унищожат Божия народ чрез същите изкушения, с които Валаам искаше да го победи преди това.7
След като Валаам, нает от Валак, царя на Моав (Числа 22:5; Второз. 23:4), не успя да прокълне Израел, очевидно е дал съвет (препоръчал), за да изпаднат Божиите хора в немилост пред Бога, да бъдат примамени към връзки с жените на Моав (Числа 25:1; 31:16). Това би могло да ги доведе и до поклонение на чужди богове (Числа 25:2). Ако учението на Николаитите е отражение на учението на Валаам, ключови тук могат да бъдат браковете с езичници, водещи до отстъпки и поклонение пред идоли8. Петър споменава „лъжливи учители”, които „следват пътя на Валаам” (2 Петър 2:15). Казано е, че „чрез лакомията си” тези учители ще се възползват от църквата (2 Петър 2:3); че „следват с нечисто пожелание плътските страсти” (2 Петър 2:10) и „очите им са пълни с блудство и с непрестанен грях” (2 Петър 2:14). Това съответства на либертинската („свободомислещата”) същност на Николаитите, споменати в ранните свидетелства.
Казано е, че Валаам е научил Валак как да повлияе на израиляните „за да ядат идоложертвено и да блудстват” (Откровение 2:14 б). Това прилича много на предупреждението, дадено от църковния събор в Ерусалим на повярвалите между езичниците:
„Затова аз съм на мнение да не създаваме трудности на тези между езичниците, които се обръщат към Бога; но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез ядене на удавено и кръв.” (Деяния 15:19,20)
И в двата пасажа е направена връзка между яденето на месо, посветено на идоли и сексуален грях:
Съборът в Ерусалим в постановлението си съпоставя яденето на идоложертвено [eidōlothyta] с угаждането в сексуална нечистота (Деяния 15: 20,27). Йоан, без да е живял в гръцки град е наясно, че двете неща всъщност са неразривно свързани. Езическите празненства много често са били повод за проява на неморалност, от която е било изключително трудно да бъдат спасени обърналите се езичници.9
Ако Николаитите са преподавали учение, подобно на Валаамовото, навярно са подтиквали вярващите да правят практически компромиси в обществата, в които са живеели. „Те учели, че християните са длъжни да продължат да членуват в клубовете на езичниците и могат да правят това, без да предават вярата си.”10 Подобен компромис със заобикалящата ги култура е два пъти по-опасен: Разяждайки святостта на вярващия, едновременно с това позори и свидетелството на църквата.11
Възгледът, че това е учението на Николаитите, предполага, че споменаването им в съседство с Валаам показва сходството на ученията (Откровение 2:14,15). Ако не е вярно, тогава всъщност ние не знаем нищо определено от Писанията за вярата и делата на Николаитите.
Тези, които не вярват на историческите свидетелства за съществуването на секта с име Николаити,12 виждат в това име ключ за разбирането на измамното им учение.
Значението на гръцки е „господари (управители) на народите (хората)”. Това значение може да включва предположението, че това е бил опит да се направи неестествено разделение на вярващите на свещенство и миряни като първите са господствали над вторите. Без съмнение, стареите са имали библейска власт да определят линията на поведение на местната църква. Властта, описана в този случай обаче, може би е отивала по-далеч, като е излизала от проблемите на местната църква и се е простирала върху личния живот на членовете.13
Ако това е била измамата на Николаитите, необходимо е само да погледнем към водещите църковни структури, които са характерни за голяма част от християнството в цялата му история, за да видим разваления плод на това учение. Това е една от многото причини свещеничеството на вярващия (2 Кор. 3:6;6:4; 1 Петър 2:5,9; Откр. 1:6; 5:10; 20:6) да бъде толкова важно за светиите от всички поколения.14
Бележки:
1. В църковната история не е записана или споменавана такава група, затова е необходимо да се търси някаква следа другаде – Арнолд Г. Фрухтенбаум, Стъпките на Месията, ( Тустин, СА Ариел Министрис, 2003) 51.
2. Някои са тълкували името им като „побеждаващи хората” от nikaō, което означава „побеждавам” и laos, означаващо „хора”. Според това виждане, Николаитите са предшественици на църковната йерархия, която са наложили на миряните и са им отнели духовната свобода. Джон Ф. Уолуурд, Откровението на Исус Христос, (Чикаго, Илиноис, Мууди прес, 1966), 58.
3. Дуейн Ф. Уотсън, „Николаити”, Дейвид Ноел Фрийман изд., Библейски речник Анкор, (Ню йорк, Дабълдей, 1996, 1992), 4:1106.
4. Тълкуването, което приема, че Николаитите са последователи на Николай от Антиохия намира силна подкрепа в ранната църква. Към свидетелствата на Ириней се прибавят тези на Тертулиан, Иполит, Доротей от Тир, Йероним, Августин, Еузебий и др. Те всички казват, че това е била секта от безнравствени антимониански гностици. Те са изпаднали в порочното си състояние поради аскетична преумора. Иполит добавя, че Николаитите са предшественици на Именей и Филет, които са осъдени в 2 Тимотей 2:17. Малцината древни гласове, защитаващи Николай от товара на вероотстъпничеството, поставят някои въпроси, но не са достатъчни да опровергаят традиционното мнение, че сектата е свързана с Николай. Робърт Л. Томас, Откровение 1-7 (Чикаго, Мууди прес, 1993), 148-149.
5. „Ние заключаваме, че Николаитите са били антиномианско движение, чиито предшественици могат да бъдат открити между тези, които са изопачавали библейското учение за свободата на Павел, чието разпространение може да бъде свързано с особения натиск за задължително поклонение пред императора в езическото общество. Колин Ж. Хемър, Писмата до седемте църкви от Азия при местната обстановка. (Гранд Рапидс, МИ: Уилям Б. Ердманс Пъблишинг къмпани, 1989), 94.
6. Томас, Откровение 1-7, 189.
7. Ричард Ченевикс Тренч, „Коментари върху посланията към седемте църкви в Азия” (Юджийн, ОР: Уипф и Сток Пъблишърс, 1861), 82-83.
8. Учението, свързано с поражението, предизвикано от съвета на Валаам, проповядва, че Божиите хора извършват сексуален грях или женитба с езичници и злепоставят Бога като се покланят на идоли. (Уолвуурд, Откровението на Исус Христос), 68.
9. Хенри Баркли Суити, Откровението на свети Йоан, (Юджийн, ОР: Уипф и Сток Пъблишърс, 1998, 1906)
10. Суит, „Откровението от свети Йоан”.
11. Подобен пример за злепоставяне и в наши дни намираме при християните, които продължават да членуват в масонски ордени.
12. Стойността на характеристиките, които Ириней дава на Николаитите е съмнителна. Главните пасажи (adv. Haer. 1.26.3) ни съобщават, че те са следвали Николай, един от седемте дякона от Деяния 6:5, но не добавя нищо, което да не може да заключим от Откровение. В забележка 3.11.7 той говори за тях като за най-ранните представители на Церинт и им приписва гностична космология. Това може да бъде заключение, изведено от традиция, свързваща противниците на Йоан с така нареченото лъжовно знание (1 Тимотей 6:20), към което Ириней като че ли ни насочва. Хемър, „Писмата до седемте църкви в Азия при местната обстановка”, “Irenaeus Questionable on Nicolaitans.”
13. Фрухтенбаум, Стъпките на Месията, 51.
14. Свещениците от Стария Завет бяха Левити. Новозаветните свещеници носят дънки ливайс (а не хитони, бел. прев.)
Източник: http://www.spiritandtruth.org/teaching/Book_of_Revelation/commentary/htm/topics/nicolaitans.html
2. Мултилинеарна Библия с множество преводи, възможност за добавяне на бележки и куп благинки
3. Християнски ресурси (на руски)
4. Речник на Стронг - цялото Писание (на руски)
5. Филмът, променящ гледната точка на "180 градуса"
6. kolibka.com - филмите, които ме ориентират и образоват
7. Още за изучаване на Словото
8. От пиле мляко
9. Християнска литература, много, на руски език
10. Предание.ру
11. Огромна библиотека (руски език)
12. Линк към Православна енциклопедия (руски език)
13. Патристика (български език) Rado76-блог
14. Православно помагало - книги на български
15. Богословие - материали на български език
16. Тълкуване на Библията - Стар и Нов Завет от Лопухин (на руски език)
17. Пермакултура - Божият начин
18. Още ресурси за изучаване на Писанията (на руски език). Библията на иврит. Есхатология, тълкувания, препратки
19. Тора и изследване (на руски език)
20. Тора и коментари, библиотека (на руски език)
21. Иврит
22. Наследството от избрания народ за всички ни (Толдот.ру)
23. ! Мултипреводна Библия само през Windows
24. Тора с различни коментари, руски
25. Другият ми блог
26. Лекции ПИК и проповеди