Галатяни 4

1. Казвам още: дотогава, докогато наследникът е малолетен, той не се различава в нищо от роб, макар и да е господар на всичко,

2. а е под настойници и управители до назначения от бащата срок.

3. Така и ние, когато бяхме малолетни, бяхме поробени под първоначалните неща {букв.: елементи, сили} на света;

4. но когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, който се роди от жена, роди се и под закона,

5. за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението.

6. И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, който вика: Авва, Отче!

7. Затова не си вече роб, а син; и ако си син, то си Божи наследник чрез Христос.

8. Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на онези, които по природа не са богове;

9. а сега, като познахте Бога, или по-скоро като бяхте познати от Бога, как се връщате отново назад към слабите и безпомощни първоначални неща, на които отново желаете да робувате?

10. Вие наблюдавате дните, месеците, времената и годините /т.е. времената, определени за празниците/.

11. Боя се за вас, да не би да съм се трудил сред вас напразно.

12. Моля ви, братя, бъдете като мен, защото и аз съм като вас. Не сте ми сторили никаква неправда.

13. Вие знаете как първия път ви проповядвах благовестието вследствие на телесна слабост;

14. и вие не презряхте това, което беше изкушение за вас в плътта ми, и не се погнусихте от него, а ме приехте като Божи ангел, като Христос Иисус.

15. Тогава къде е онази ваша благословеност? Защото свидетелствам за вас, че ако беше възможно, очите си бихте извадили и бихте ми ги дали.

16. И така, неприятел ли ви станах, понеже ви говоря истината?

17. Тези учители са ревностни за вас, но не по добър начин — те желаят да ви отлъчат от нас, за да сте ревностни за тях.

18. Но добре е да сте ревностни за това, което е добро, и то винаги, а не само когато аз се намирам между вас.

19. Дечица мои, за които пак съм в родилни мъки, докато се изобрази Христос във вас,

20. желал бих да съм сега при вас и да променя тона си, защото съм в недоумение за вас.

21. Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли какво казва законът?

22. Защото е писано, че Авраам имаше двама сина – един от слугинята и един от свободната;

23. но този, който беше от слугинята, се роди по плът /естествено/, а онзи, който беше от свободната – по обещание.

24. И това има образен смисъл, защото тези жени представляват два завета – единият от Синайската планина, който ражда деца за робство, и това е Агар;

25. и тази Агар представлява планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с децата си;

26. а горният Ерусалим е свободен, който е майка на (всички) нас.

27. Защото е писано: „Весели се, неплодна, която не раждаш; възгласи и извикай, ти, която не си била в родилни болки; защото повече са децата на самотната, отколкото децата на омъжената.“

28. Но ние, братя, сме като Исаак деца по обещание.

29. Но както тогава роденият по плът гонеше родения по Дух, така е и сега.

30. Обаче какво казва Писанието? „Изпъди слугинята и сина й, защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната.“

 31. И така, братя, ние не сме деца на слугинята, а на свободната.