Злото пускаше все повече свои воини. На метастази. Подхранваше ги с токсични отпадъци - злоба, ревност, завист, лъжи, прекомерни амбиции, неизлекувани рани, непростителност, затвореност, отчуждаване, объркване, недоверие, агресия...

Първоначално пъплеха едва-едва, на повърхността. Но после пускаха корени и се настаняваха във все по-дълбоките слоеве. Разболяваха цялото. Ангажираха вниманието. Обсебваха интересите. Изчерпваха ресурсите. Обезсилваха. Крадяха светлината. Отнемаха топлината. Загрозяваха.

Злото се молеше на своят бог. И колкото повече му се кланяше и го възхваляваше, толкова повече укрепваше и повече територии превземаше. Насилствено. Грубо. Безогледно. И мракът растеше.
Когато не му се съпротивляваха.

Всяка молитва започваше с "Господарю Мой, да се слави името ти - Его. Принадлежа ти. Разпростирай се в мен и чрез мен. Унищожавай наред...."

... А над облаците, високо, в Небето, сърцето на Истинският Бог кървеше. Както и прободените Му длани...

Заради Любовта.