Ще захапваме
със зъби куршумите,
докато ни убивате.

Ще търпим
да сваляте кожите ни,
алчно и бавно,
на кървави ивици.

Ще понасяме
да оглозгате окончателно нервите ни;
да разпъвате безпределно
изтерзАните ни, омаломощени сърца.

Ще преглъщаме
всичките думи,
кънтящи от Истина.

Ще превъзмогваме обида и болка,
да не би
вас да ви заболят
несъществуващите души,
както и
да не вземе да забере,
като замърсена, гнойна, нелекувана рана
във вас съвестта.

Ще сме роби и жертви.
Ще търпим бич и хомот.
Ще мълчим, ненавиждайки ви,
докато животът умира, задавен от гняв,
отвътре със вик.

Ще ли сънуваме само
добри бъднини:
свобода, справедливост,
много деца,
доволни възрастни хора,
образовани млади,
работещи, творящи, жизнерадостни хора
в България.

...

Или

Ще се закълнем
над ревОлвер и Библия,
борейки се за по-високо,
по-красиво и синьо небе.
За могъщи и неуморни криле.

Народе! Българи! Братя!
Ще платим ли
достойно, дръзко и осъзнато
за възможност и равенство
да живеем човешки.

Ще ни стигнат ли силата и орендата
да заслужим почит и светлина,
че сме извоювали  и заслужили
бъдещето си,
както и това на децата ни...