Някои казват: избухнало е, потушено е, избухнало е, потушено е. На нас не ни трябва краткотрайно съживление! Ако Бог иска нещо да направи, това ще се пренесе поне в следващото поколение. Иначе на какъв Бог служим ние? Дяволът предава своята мръсотия много качествено от поколение в поколение. Магьосниците, всичките сатанински сдружения, предават нещата си  хилядолетия наред. Даже в Библията Бог пише, как са се покланяли бащи, синове, внуци, деца на един и същи демон – Молох. Та къде е църквата? А, ние сме си заети с нашите работи. А къде са спасените души за Божието Царство, къде са? Земята не е твоя, даже тялото ти си го взел под наем за 70 или 80 год.

Ние можем доста бързо да получим някои неща. Ние умеем да получаваме. Застанал си в пролом и си взел. Но тъкмо когато си получил, то веднага си го и загубил. Отишло си е. Къде е отишло, къде е то? Какво става? Кой от вас е задържал победата конкретно в някоя сфера, реалната победа и свобода? Кажете, кой от вас я е задържал и никога не е отстъпил в тази сфера? Задържаш реалната победа, ето я! След това казваш: „Аз повече не искам да живея така!“ След това - хоп, и ти пак се връщаш в същата помийна яма, ако не и в по-дълбока. Какво е това?

Ние с вас трябва да отидем настрани и да погледнем на дявола като на генерал, който воюва на война. Църква, вие знаете ли, че се намирате на война! Дали искаш това или не, на тази война ти или си победител или потърпевш! Задава се въпрос – какъв си?  

Искам да ви освободя от някои предразсъдъци и лъжи на дявола. Знаете ли какво се случва? Случва се това, че всичко, което прави дявола, е да те вземе и да те постави в определено място, в определена сфера от живота ти, където не можеш да победиш. И ти хвърляш всичките си сили и емоции... И тъкмо три дни си попостил и после си отстъпил. На някой това случвало ли се е? При повечето, нали! Три дни си постил и си мислиш, че този демон си е отишъл? Лъжа! Той не си е отишъл, това е тактическа игра, води се реална битка.

Ти трябва да престанеш да мислиш като войник и да започнеш да мислиш като генерал. Когато войникът е на полесражението, той вижда само част от земята и врага. А генералът вижда всичко! Той вижда всички сфери, пред него е картата на полесражението и той вижда къде са нашите, кой е окупирал, къде още трябва да се окупира, къде трябва да вървим. Войникът не вижда нищо, тъй като лежи в окопа. Улучат ли го с куршум,  отнасят го на носилка. Ранили са брат му: Слава на Бога, че не е в главата. И ние не можем да разберем, че това е война. Та защо в нея постоянно губя? Намирам се в някакъв омагьосан кръг и не мога да изляза от него. Три дни пост – о, всичко е преминало. Вече алкохола не ме влече, не се заглеждам по жени, порнографията е изчезнала, не се нуждая вече от наркотици. И казваш:  О, алилуйя! И се появява един юмрук: “баам!” и не можеш да разбереш, какво се случва с теб, та нали си победител? Отново събираш сили. Четири дни постиш, Сатана пак се е отдръпнал. Да, той те води за носа, той те лъже и целия си живот ще живееш така. Защо?  Защото, когато си пробил през отбраната, след това ти е нужно да събереш всички сили, за да укрепиш отново всички стени.

Помните ли Наполеон? Армията връхлита и унищожава всичко по пътя си. А Кутузов си седи в Москва и наблюдава. Идват ли? Идват. Какво да правим? Отстъпваме. Ти си полудял. А той казва: Не…

Дяволът работи като генерал, а ти воюваш като войник. Ето затова винаги получаваш удари. Искам да ви дам принципите, чрез които можете да станете победители. Исус ми показа моята битка и как да побеждавам. Той ми разкри тайната какво означава поле на битката, какво означава да воюваш и да гледаш правилно на войната. Аз не изпадам в депресии вече няколко години, макар и постоянно да се намирам във война и не винаги да побеждавам.…

И ето: отстъпва Кутузов с армията си. Москва е празна. Наполеон влиза и се чуди: “Какво е това?” Москва е пуста, двойка клошари, кучета, градът е пуст. А Кутузов си седи спокойно и си хапва. Но в същото време се случва най-лошата шега. Армията прави маневри, които врага не може да види....

 Ти си поразен християнин, защото винаги си концентриран не върху успеха, а на това да чакаш следващия удар в лицето ти.

…И французите започнали да разпускат, жени, водка, веселба. Нали Москва е  свободна: вино, колкото искаш, чак да се удавиш в него. Минало е доста време, след което Кутузов казва “Край, французите сами са се погубили”. И когато отново влизат в Москва от френската армия не е останало нищо, освен алкохолици и скитници. И когато Наполеон излиза от Москва, казва: „Съберете армията“. Когато се е събрала тази сбирщина от хора, тогава разбрал, че повече няма армия, всичките са трупове. Защо? Защото Кутузов е бил истински главнокомандващ, който е предвидил всичко това.

 И при нас се случва същото: минаваш без битка, три дни постиш, тъкмо си се помолил, положили са ти ръце и всичко е преминало. Чуй ме: като си влязъл в града ти си мислиш, че дяволът ще ти го предаде? О, вие си мислите, че три дни пост и вече можете да се придвижвате напред? Да, ама друг път! Сатана е живял в този град много години, в тази сфера бесовете са обитавали цели поколения. И вижте какво се случва: бабата, майката, дъщерята, внучката; и сега внучката казва: “Няма да го бъде това в моя живот”. “Хоп” и го няма, какво е това? Това е тактиката на дявола. В това време не трябва да се разхождаш.

Когато се намирах в духовна кома, обичах да играя на играта “Age of Empire”. Чудесна игра, просто не трябва да взима превес. Навсякъде трябва да има баланс. Но при мен баланс нямаше. Аз бях денонощно във война, небръснат, направлявайки войската, воювайки, строейки стени. Там се намира всичко: стенобойните коли, катинари и т.н.  Не обичах просто да си губя времето. Обичах така да играя, че чак очите ти да изскачат, поне да има някакъв смисъл. А не просто там “Супер Марио” да си скача. Толкова много благодаря на Бога, че Той ме обучи точно там на принципите на войната! И най-интересното е, който е играл на тази игра, ще разбере, че много бързо пробиваш в града и го завоюваш. И точно тук целия ад се срутва върху теб и какво се случва? Ако не си готов, ще те изядат. Знаете ли каква тактика прилагах? Пускам малката армия с малките стенобойни машини и когато армията пробива, то тогава започва да окупира. Отвличам им вниманието, те се разпръсват и в същия момент задочно тази армия влиза и унищожава целия град, когато всички войници са разпръснати и всеки е зает с нещо друго.