И както Бог извика Светлината
в началото на началата,
и я приведе в съществувание,
откъсвайки за този свят
огромен къс от славата Си…

И както дъхна Господ в глината червена,
и внесе Себе Си в калта,
за да стане тя жива душа със собствени сетива,
с право на избори,
като така и такава сътвори с любов любовта Си…

И както Бог показа
на Своя слуга Йезекиил
поле с разхвърляни и твърде много кости,
изсъхнали и стари. Безполезни от липсата на цялост,
а после каза: Изречи и оживи ги!
И словото Му моментално се изпълни:
събраха се, покриха се със плът и жили,
потече в тях живот. И станаха едно. Победа.
Юмрук, стоварващ се в лицето на врагът.

И както бе обучил армия от воини,
така наречените „силни на Давид“,
които побеждаваха околните езически народи,
и претърпяха трансформиране:
вместо прокудени разбойници и люде, престъпили закона -
прославени юнаци, защитници на правдата,
познали що е чест. И вяра.
Научи ги на постоянство
и на устояване във битки,
до степен ръцете им да залепнат за Меча,
сразявайки противника…

… Приижда
нещо ново и невиждано.

Възпламеняване,
което няма да подмине от Божиите ни един.
Ще пламнат и души, и кости. До дълбокото.
Ще засияят без частица мрак сърца.
Духът ще се отдава и излива
за всички чакащи Го факли и фитили.

Ще се оголи и очисти всичко. Като злато,
когато очите Му пробягат и прегледат този свят внимателно.
Ще го изпълни със
и потопи във светлината Си.
Докато възкликне: Ето, направих всичко ново! И то е твърде добро!

Приижда
бойното кръщение
и изпълнение на вечния завет.
На пълно посвещение.
Със Дух и Истина.