(Непретенциозен, съвсем любителски превод, мой – в смисъл – може да не е съвсем буквален)

 

III. Грехопадението и последствията от него. Местонахождение на рая.

Престоят на първите хора в рая фактически било пребиваването/пребъдването им в непосредствено общуване с Бога, което било първата и най-съвършена религия на човешкия род. Външен израз на тази религия била църквата, като събрание от първите двама вярващи. Но така, както църквата, като външно учреждение/сграда, предполага спазването на известни правила и условия, на които се основава събранието, то и първичната църква била базирана на специален завет между Бог и човека. Този завет се състоял в това, че човек люби Бога и ближния и отдава на Твореца своето пълно послушание във всички Негови повеления, а Бог, от Своя страна, обещал на този човек продължение на блаженото му състояние, безопасност от смъртта, като болезнено разрушение на тялото, и накрая – вечен живот. За да предостави на човека възможност да засвидетелства своето послушание и да укрепи вярата си, Бог му дал заповед, която можела да послужи за изпитването му но и за средство за укрепяване на онова свободно нравствено самоопределение, в което се заключава висшето благо на живота. Заповедта се състояла в забрана да яде плода на дървото за познаване на Доброто И Зло. „И заповяда Господ-Бог на човека, и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване на Добро и Зло – не яж от него; защото в деня, в който вкусиш от него, непременно ще умреш.“ /От мен: Интересно е тълкуването на евреите за това кои са тези Дървета. Те твърдят, и не е неоснователно в контекста на Писанията, че Дървото на Живота е Житен клас, Житото, Лимецът, а Дървото за познаване на Доброто и Злото е лозата, от чийто плод се прави вино, което в малки дози може да развесели и укрепи, но ако се прекали, или смеси с неща в човека, придобити с грехопадението, може да е голямо зло или да подпомогне големи злини и драми, до разрушаване на съдби. Продължавам да твърдя, че проблемът на плодът на Дървото за познаване на Доброто И Злото, е че ги смесва. Че размива границите между Добро и Зло, както се случва с всички -изми, философии и човешките нагласи, отдалечени от Бог, от Самата Истина, която Е Той. Още от началото на сътворението, Господ започна да поставя граници и да отделя. Да създава ред от и посред Хаоса. Божия ред. При Бог всичко е ясно и недвусмислено. Да е Да, Не е Не. Доброто е добро. В злото няма добро. Истината е една, ан е въпрос на гледна точка или интерпретация, често оформяна от лични интереси и субективни подбуди – човешка работа, и не само човешка, ами и дяволска. Всичко, съдържащо лъжа, дори в миниатюрни количества, е неистина = лъжа . В светлината не може да има тъмнина, тъмнината е пълно отсъствие на светлина. И т.н. Ще оставя на вас, четящите, да си допълните аналогията с Хлябът (от Небето) и Виното, с Евхаристията и значението й като приобщаване на вярващия към Тялото Христово - Църквата/. Предоставяйки на човека пълна свобода, Творецът единствено чрез заповед му показал, че като ограничено същество, той, човекът, е длъжен да живее под закон /от мен: А законът е закон на любов, доверие и синовство/, и че за нарушаването на закона следва страшно наказание.
Откровението не съобщава колко дълго продължило блаженото пребиваване на първите хора в рая. Но това състояние възбуждало злобната ненавист на Врагът, който сам се лишил от същото, а сега гледал омразното невинно състояние на първите човеци. Още откакто на земята господствал/царял мирът, следващ от всеобщото блаженство, и тя още не познавала зло, висшият свят вече се запознал със злото и започнала борба с него. В средата на висшите сътворени създания (или ангелите), надарени с превъзходни разум и свобода, някои вече нарушили заповедта за послушание на Създателя, възгордявайки се от своето /създадено/ съвършенство (1 Тимотей 3:6), и не запазвайки достойнството си (Юда, глава 6), за което и били низвергнати и изгонени от небесния рай в преизподнята. Завист и жажда за зло изпълнили тези същества /с отдалечаването им от Бог и непокорството им/ и станали същността им. Всяко благо, всеки мир, ред, невинност, послушание – им станали противни, и те се опитали да ги разрушат и унищожат и сред хората, наслаждаващи се до тогава на блаженството на райския живот на земята. И ето – в рая се появил Изкусител – във вид на змия, която „била най-хитра от всички полски зверове“ /всяка дума в Словото е неслучайна, съдържа дълбок смисъл и заряд, моля вниквайте, четете, представяйте си, съпоставяйте, правете взаимовръзки, не пропускайте нито щрих от Библията. Тя не се чете само с очи./. При това, тя /змията/ употребила лукава хитрост, отправяйки изкушението не към двамата човека (заедно), и не към мъжа, а именно когато жената била сама, като по-слабо звено, по-лесно поддаващо се на увлечение/въодушевление/възторг.
Змията приближила към жената и й казала: „Истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая?“. Във въпроса се съдържала коварна лъжа, която би трябвало веднага да отблъсне събеседницата на Изкусителя. Но тя, в невинността си, не била в състояние да разбере това коварство, пък и в същото време била твърде любопитна, за да прекрати веднага разговора. Схващайки обаче лъжата във въпроса, Ева отвърнала, че Бог им е разрешил да ядат от всички дървета с изключение на едно-единствено дърво, намиращо се посред рая, тъй като от вкусването на плодовете му, те (хората) могат да умрат. Тогава изкусителят директно предизвикал недоверие към Бога. „Не, - казал той – няма да умрете; но Бог знае, че в деня, в който вкусите от този плод, ще се отворят очите ви, и вие ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.“ Измамното слово потънало до дълбините на душата на жената. Събудило редица съмнения и душевна борба. Какво е това добро и зло, което тя можела да узнае? И ако хората блаженстват в сегашното си състояние, то в какво ли блаженство биха били, когато станат като богове? В тревожните си вълнения тя неволно започнала да обръща поглед към забраненото дърво, а то било така приятно за очите, вероятно сладостно на вкус, а най-вече особено привлекателно поради тайнствените си свойства… Това външно впечатление решило вътрешната борба, и жената „взела от  плодовете на това дърво, и яла; а също така дала  и на мъжа си, и той ял.“ Осъществил се огромен преврат в историята на човечеството. Те, които били длъжни да послужат за чисти корени/източници на целия човешки род, отровили себе си с плодовете на смъртта. Жената последвала змията, сякаш тя била повече от Бога. По нейно внушение тя направила онова, което Създателят забранил. А нейният мъж последвал жена си в грехът й, като в същия момент от прелъстена и съблазнена, тя /змията/ станала съблазняваща. Веднага, както им било казано, се появили последствията от опитването на забраненият плод, точно както обещал изкусителя, забраненият плод им дал знание; но какво узнали те? Разбрали, че са голи. Възмутеното нравствено чувство открило пред съзнанието им тяхната голота, станала знакова за чувствеността им и за тържеството на плътта им /сега запознатите няма ли да погледнете другояче на Православието и монашеството? На въздържанието и отделянето далеч от обществото с порядъка, действащ там, като начин на служене на Бог и разграничение изобщо от този свят с неговите увличащи и давещи разбирания и ред/, и за да я прикрият, те съшили за себе си смокинови листа и направили от тях препаски – това е примитивна форма на дрехи. /Значението на одеждата в Писанията, на дрехите като отделящи ролята и класите в обществата в древния свят, че и модата днес - е твърде голяма тема, за да я засягам, но който от вас желае – може да си я допълни и доразвие…/. Ала щом съгрешилите се засрамили по този начин даже пред собствената си съвест, то далеч по-страшно станало да се представят пред Бога. Настъпило свечеряване, разливайки блажената вечерна прохлада в градината. Обикновено по това време те събеседвали с Бог; среща, която до този момент те очаквали с невинна радост и нетърпение, както децата очакват баща си. Но сега те пожелали този момент никога да не настъпи /ех, този грях, това отделяне!/. Междувременно Той се приближил /ех, този наш Бог!!!/, и те чули познатия глас. Ужас обзели Адам и жена му, и те „се скрили от лицето на Господ-Бог между райските дървета.“
И Господ-Бог извикал към Адам: „Адаме, къде си?“. А нещастният беглец отвърнал разтреперан от гъсталаците: „Чух гласът Ти в градината и се уплаших, защото съм гол  и се скрих.“ /Грехът винаги води до срам, вина и страх – това са оръжия на Врагът/ - „Но кой ти каза, че си гол? Не яде ли ти от дървото, за което Аз ти забраних да ядеш?“. Въпросът бил поставен прямо, веднага, но грешникът нямал сила да отвърне на него искрено; той дал уклончив и лукав отговор: „Жената, която Ти даде на мен, тя ми даде от дървото, и аз ядох.“ Той хвърлил вината върху жената и даже на Самият Бог. Господ се обърнал към жената: „Какво е това, което си направила?“ Жената също, на свой ред, отклонила вината от себе си: „Змията ме прелъсти/съблазни/измами/подмами; и аз ядох.“ Всъщност жената казала истината, ала поради това, че се стараела да избегне и отхвърли вината си, думите й съдържали и лъжа. Веднага оказало въздействие пагубното влияние на бащата на лъжата, на което влияние се поддали първите човеци, и това въздействие, като изпита отрова, поразявало цялата им нравствена и плътска природа. Тогава Господ произнесъл заслуженото наказание, преди всичко за змията, като към оръжие, послужило за изкушение: тя била проклета сред всички животни и й било определено жалко съществувание да пълзи по корем и да се храни със земната пръст/прах. /Всички, които сте виждали как се храни змията, не може да не сте изпитвали погнуса и жал. Това си е мъчение. Според мен има и голяма тайна в изразът, че ще се храни с пръст, със земя, тъй като самият човек, преди Господ да вдъхне в него дъхът Си, а от там и живота, бе създаден именно от кал, от почва, прах и пепел сме, ако не ни оживотвори Бог…/. Жената била осъдена на подчинение на мъжа й, както и на тежки страдания и болка при раждането на деца; /Не само раждането, и отглеждането на деца е тежък труд, често неудовлетворителен или разочароващ. Все ми се струва, че с това наказание Господ даде на Ева и всички Евини наследнички, да изпитаме частица от Неговата болка и скръб от непослушанието на децата ни, както тя наруши волята и накърни отношенията им/; а мъжът бил осъден на тежък живот, защото земята, проклета поради деянието на човека, обедняла на своите дарове, загубила плодородието си, произвела тръни и бодили на тяхно място, и само чрез изнурителни усилия, с труд и пот, той можел да произведе прехраната/ хлябът си, докато не се върнел в земята, от която бил взет. „Понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш“ – казал Господ, осъждайки го на физическа смърт. Наказанието за престъпването на Божиите заповеди било страшно; но като милосърден Отец, Бог не оставил Своите съгрешили чеда без утеха, и тогава им дал обещание, чиято светла надежда за възстановяване на изгубеното блаженство, трябвало да поддържа и приповдига отпадналия им дух в последващите дни на изпитания и несгоди греховен живот.
Това обещание е, че именно семето на жената непременно ще стъпче главата на змията, т.е. ще победи окончателно и напълно разрушителя на човешкото блаженство /връзка с Бога/ и ще възстанови възможността на хората да достигат небесните блаженство и вечен живот /с Него/. Това било първото обещание за Спасителят на света, и като знак на Неговото идване била установена жертвоприносителната система (както изглежда животните били разделени на две категории – чисти и нечисти) /Хм… и дървото имало два плода - Добро и Зло/ и било извършено първото жертвоприношение на животно /на агне, вярвам, както после Отец даде и Своя Агнец – Иисус, за да изкупи всички, които повярват в Него, което точно тогава им обеща всъщност/, чието заколване било за греховете на света. Правейки кожени дрехи (от убитите в жертвоприношения животни) и научавайки ги да се обличат, Господ ги изгонил от рая, „и постави на изток от Едемската градина херувими и огнения меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на Живота“, за което те, чрез своя грях, сега се направили да станат недостойни.
С прокуждането на хората от рая и поставянето им сред непосилен труд в памет на точното му местоположение, като при различните народи срещаме несигурни, противоречиви предания, указващи неясно къде на Изток е била разположена градината, като място на първоначалното райско състояние. Най-точните указания се намират в Библията, но и те са толкова неясни за нас спрямо сегашния вид на земята, че и по тях също е невъзможно да се определи местополжението на Едем, в който се намирал, и да се определи с географска точност.
Ето библейското указание: „И насади Господ-Бог райска градина в Едем, на Изток. От Едем извирала река, служеща за напояването на рая; и после се разделяла на 4 реки. Името на едната било Фисон/Пишон; тя обтича/обикаля/опасва цялата Хавилска/Евилатска земя, там, където има злато, и златото на тази земя е добро; там има бделий/ароматна смола от смирна, и ониксов камък/скъпоценни камъни /Ониксът е полускъпоценен камък, плътен, с наситен цвят, криптокристална форма на кварца. Кварца е използван в оптиката, включително в създаването на микроскопът, чрез който човек може да проникне в света на невидимите с просто око форми… И на далекогледът. Също така едва ли е излишно да спомена, че ониксът, освен като място от рая, което го е съдържало, и като видът на камъка, на който бяха написани имената на израилевите колена, когато Бог уреждаше свещенослуженето на Него и при освещаването на Скинията (Изход 28 глава)/.
Името на втората река е Тихон/Геон/Гион, тя е, която обикаля цялата Хуска земя/Куш.
Името на третата река е Хиддекел/Тигър, която тече на изток от Асирия.
А четвъртата река е Ефрат.“ (Битие 2:8 – 14) /Желаещите да задълбаят може да потърсят информация в земите на кои сегашни народи текат тези реки. Не е ли забележително, че две от тях дори не са променили имената си през хилядолетията./
От това описание преди всичко ясно става, че Едем – това е обширна територия на изток, в която се е намирал рая, като по-малко място, предназначено за местообитание на първите хора. Имената на третата и четвъртата реки ясно указват, че Едем се е намирал в съседство с Месопотамия. /Съвременните евреи смятат, че днешната територия на Израел, Ханаанската земя, Обетованата, е мястото на градината. Ако от вас има желаещи, ще си направя труда да ви препиша тук съвременната научна, географска трактовка от Айзък Азимов, дадена в книгата му „Пътеводител в Библията – Стар Завет“ - ?. Е, той не е писал, че не е изключено и нашите български предци да са живели там ;)/. Обаче до тук се простира разбирането ни относно географското разположение на Едем. Първите две реки – (Фисон и Тихон) нямат никакво ясно съвременно географско съответствие, нито названието им е категорично за кои реки става въпрос, поради което те са ставали повод за какви ли не произволни догадки и тълкувания. Едни виждали, че това са Ганг и Нил, други – Фазис/Рион и Аракс (извиращи от Арменските планини), трети – Сардаря и Амударя, и така до безкрайност. /Лично моето мнение, недоказано, а може би и недоказуемо, е че другите реки са Нил и Йордан. И то заради важни, големи събития, свързани с Господ, описани в Библията/.
Ала всички тези предположения нямат сериозно значение и се основават само на неясни догадки. Далеч по-важни за определянето на това кои са тези две реки, са местоположенията на земите Хавила и Куш. Но първата от тях е не по-малко загадъчна като напояваща я река, и за нея може само да се предполага коя е, съдейки по нейните изкопаеми метали и минералните й богатства, насочващи вниманието към някои части на Арабия или Индия, служещи за главни източници на злато и скъпоценни камъни в древността. Названието на другата страна – Куш, има няколко имена. В Библията обикновено се свързва сдържавите, разположени на юг от Палестина, а кушертите, като потомци на Хам от неговия син Хуш/Куш, срещащи се по протежение на цялото пространство на Персийския залив до Южен Египет.  /Вметвам, че тези територии, споменати като места, свързани с Едем, са споменавани и в последните глави на Библията, тоест – ще участват в световната история и в Края/.
От всичко това може да се заключи едно: че Едем действително се е намирал в близост до Месопотамия, което се вижда и от преданията на всички древни народи, но да се определи точното му местоположение е невъзможно. От тогава насетне земната повърхност е претърпяла толкова промени (особено по време на Потопа), които са могли не само да променят и изменят коритата на реките, но са могли и да изменят връзките помежду им, както и да прекратят съществуванието на някои от тях. Вследствие на това достъпа на науката за точните координати на рая, е прекратен, както бил отрязан и преграден пътя на съгрешилия Адам, та да не може да вкуси от дървото на живота в него.

---------------------------------------------
А.П.Лопухин "Толковая Библия - Вехты завет и Новый Завет, с илюстрациями Гюстава Доре", изд. АСТ, Москва, 2017 г.

ПП: Моля евентуалните коментиращи да се придържат към Темата. С уважение. И аргументирано.

ПП 2: В прави скоби с наклонен шрифт са мои допълнения, които не присъстват в книгата от А. П. Лопухин. Може да ги прескачате.

..и ти там...наредена..млада жена, какъв ужаасс!!!!
а, гОрките деца, а мъжа ти къде са..или,и него побърка...и избяга?
ето това е..грехота, жено..

И кой изобщо те пита колко точно (а то е безмерно! сама си доказала, с години) ти е куха главата. И не само! Че и мнение да си съставяш за човек, който не познаваш. Пфу, че сии...
Бог ти е твърде голям залък, Юло. Не си дорасла, защото сама се спъваш и режеш, та да стигнеш да можеш да се изказваш за Него. Крякаш, виждам, ама пошло и кално, бе. Що не спреш?
Ако не ми беше жал за теб, щеше да си ми смешна. Болна самовлюбена женица...
Но жал ми е за теб, като за саката ми е жал. Пък твоята инвалидност и недоразвитост е най-тежката и страшната. Бог да има милост.
А ти не ми изпитвай търпението за простотиите и хулите ти! Защото нямам такова ;)

пали свеши и се дупи...
Кой на какво се е наУчил си личи...
Та , ти си около 20г по-малка, ма сестро..
да не говорим за...Всички останали Неща...
кое да му дебатира човек...2 000 г инфантилиЯ..
жалко...че си губиш времето...Бог иска съТворци,а не..роби..
не ти ли идва на ум, че аз съм преминала през тези...Уроци, на живо!!!!!
дано ,не ти идат на меката глава...не искам..това...
аре, Честит Гергьовден, сестро..и Великден и др..-изми..

Безсмислено е да се занимавам с теб, тъй като си ми безсмислена.

Здравей! Предполагам знаеш, че уважавам теб и твоите разсъждения. Ние с теб сме различни по своето виждане за света, но и двамата търсим отговори, четем и се опитваме да мислим.
Та въпросът ми е, искаш ли да вметна некои въпроси, дето ме напъват, като чета произведението ти? Нали знаеш, че ще са неудобни?
За пример, ще попитам следното: Змията, преди Бог да я прокълне, по какъв начин се е придвижвала? И дали верно яде пръст/прах?

Давай, давай напиращите те въпроси, заядливецо :)) Има си хас и да са удобни, щом имаш разбирания, различни от моите (това не е ли предразсъдък всъщност?)

Една малка поправка: моите неща в постинга, са само думите в курсив, останалото е от Лопухин.

"Змията, преди Бог да я прокълне, по какъв начин се е придвижвала? И дали верно яде пръст/прах?" - дори учените, тоест еволюционистите, чиято теория явно ти приемаш за начинът, по който е възниквал света с всичко в него, смятат, че преди змията е имала крака. Че е вид (бивш) гущер.
Интересна подробност от устройството на змията, е липсата на вкусови рецептори при нея. Тя няма нос, знаеш, че обонятелните клетки са разположени на езикът й, поради което подушва с него (затова и непрекъснато опипва с езикът си, докосвайки пред себе си), ала езикът й също не участва в храненето. Храносмилането й се осъществява директно в стомахът, а на всяко хранене челюстта й се разкача, за да погълне жертвата си цяла целеничка, като, обаче, не й липсва лакомия (пусто трябва да се яде). Е, на въпросът ти дали змията верно яде пръст: не ти ли се е случвало, когато хапнеш нещо абсолютно безвкусно и без аромат да кажеш, че има вкус на пръст? Макар че, ако ме питаш, пръстта има свой вкус, да не говорим, че може да придобива вкусът на неща, пропили в нея :), но и самата почва е със собствен вкус. А змиите не усещат НИКАКЪВ вкус...

Разбира се лично аз вярвам, че се е случило точно както пише в Словото, Митак :)

Лека нощ от мен!

ПП: Така се случват нещата при мен, че тези дни ми се наложи да си преговарям анатомията и физиологията на човека. За клетката си чета аз, в началото, да речем за метаболизмът. И сега аз имам въпрос към теб и отхвърлящите Сътворението и Бог: абе вие вярно ли мислите и вярвате, че дори една клетка, с цялото чудо в нея и което самата тя представлява, даже само частица от нея, едно ДНК, може да възникне случайно и от само себе си, пък ако ще и след млрд. години? :)

Книгата Битие е наричана още и "книгата на семената", понеже в нея всичко е представено в "семенна" форма, която по натам из цялата Библия се развива, разгръща и разкрива поетапно и последователно. Един вид в Битие нещата са закодирани. Затова и ако например се взираме в една тиквена семка, ако ще и с лупа, ако ще и дисекция да и направим и да се взираме в нея и с най модерните микроскопи, никога няма да добием представа какво всъщност представлява тиквата в реалността, каква форма има, какви листа има, става ли за ядене, какъв е вкуса и и т.н. Всички тези неща са закодирани в семката, и ако тази закодирана информация в семката не се разгърне до краният резултат, който е плодът на тиквата, то по никакъв начин не можем да имаме и бегла представа какво представлява тиквата докато се пулим в еднообразната жълтакава пихтиеста текстура на семката. Затова и само, чрез прочита на Битие, неможем да придобием представа за реалната фактическа обстановка около събитията свързани с грехопадението и какво е било естеството на нещата участвали в ситуацията в самата им реалност. Нито дървото за познаване доброто и злото е било някаква "забранена ябълка", нито змията е била някакво красиво животинче, което е говорило с човешки глас като в приказките. Нещата са били много по сложни и твърде непонятни за нас според сегашната ни позиция на триизмерна заключеност и изолирани във сферата на физически обусловеното ни пет-сетивно самосъзнание (имащо ограничен достъп само чрез петте физически сетива), отрязано от духовното измерение и комуникация поради грехопадението. Но от цялата случка със змията описана в Битие, важното за нас е да знаем, че дяволът, чрез змията, каквото и да е представлявала, удари човекът във вярата и доверието относно това, което Бог казва. Бог каза на човека: "Ако направиш така и така, непременно ще умреш", а дяволът постави под съмнение, това, което Бог каза, задавайки въпроса "Истина ли каза Бог...?" Вкусването от плода беше следствие от вече усъмнилият се човек.

че е манифестация на човешкото его, което не е приело Божият дар на Новорождението и изпълването с обновяващият падналото човешко естество Святи Дух. Това паднало и отделено от Бог човешко естество, прави какви ли не опити да се "докара" пред Бога, но не може, не може, не става, понеже Библията казва, че без вяра не е възможно да бъде угоден човек на Бога. Естественият човек, който по рождение е роб на греха, в един момент си е повярвал, че като се изолира от обществото в монашество и аскетично отшелничество, сякаш ще се отърве от греха забаламосвайки се в разни измислени церемониални практики. Но много скоро разбира, че греха не е в резултат от живота му сред обществото, а си го носи дълбоко в себе си и прекрачвайки прага на манастира грехът му не остава някъде отвън, а си влиза с него. И доказателството за непобедимата с човешки активности сила на греха, е че колкото и да е подтискам грехът в манастирите избива в ужасни форми - мъжеложничество сред монасите и лесбийство сред монахините. Бог никога не е имал предвид това. Никога не е говорил в Словото Си за монашество, а точно обратното - идете, каза по целият свят, защото сте светлина на света, която свети в тъмнината. И каза, че никой който запали светило не го слага под шиника било то на манстир или подобни места за скриване от света, защото ако е под шиника ще стане пожар! Неможе да си Новороден християнин и да се криеш в манастир. Новороденият е град поставен на високо, който не може да се укрие, казва Господ! Град поставен на високо значи видим отвсякаде! Господ няма никакво вземане-даване с падналата плътска човешка природа, нито помазва човешката плът със мирото на Святият Си Дух, нито приема от нея каквито и да било псевдо-служения, които си фабрикува чрез самобичувания и замонашвания, които нямат силата да победят греха! Само в роденият от Бога грехът е победен, защото Исус победи греха. Ако сироден от Бог, където и да живееш, ти си повече от победител, а ако си роб на греха, то и в манастира си безсилен

Нужно ли е ти да отговаряш в моето пространство и на зададени на мен въпроси? Все пак в този блог си само гост, да не кажа пришълец...

За мнението ти за монашеството, което прехвърлих по диагонал - не си запознат, Николай, но имаш непоклатимо мнение, оформено с мноого думи. И аз мислех така преди, от заучени от протестантството разсъждения и без да познавам дълбините, без да съм запозната с преданието и с християнската история. Невежеството, облечено с привидна интелигентност, е изключително опасно, още повече когато самодоволно и надменно си вярва.
Но всичко е въпрос на водителство и следване в крайна сметка. Поне за посветения. Може би някой ден ще разбереш отблизо. Или не.

ПП: Когато свещта се захлупи - не води до пожар, а до угасване на светлината. Това ти е във връзка с светилото, сложено под шиник. Няма да ти анализирам коментара, че ще стане дълго и... неудобно, понеже има и неразбиране, и волни или неволни лъжи, и глупости. Хайде, най-вече да е неразбиране или криворазбиране... да кажем :)

че да замениш Новозаветната изключително подробна и категорична картина относно това "що е църква", как функционира, какви са служенията дадени от Свтия Дух и т.н, та да замениш тези неща с някаква си "християнска истиория" на конкретно отклонило се от ранната църква религиозно течение, което е в тотален разрез с Новозаветната истина, е меко казано не просто хлъзгава почва, ами откровенна заблуда. Шокиран съм как е възможно една дама, която е запозната прекрасно с текстовете на Новият Завет и то от години, да твърди подобни неща. Нелепо е да прехвърляш топката към мен и да ме обвиняваш, като че ли аз съм го писал този Нов Завет. Бог ти е дал реперът: "Изпитвайте всичко чрез словото" - Словото между кориците на прашната ти Библия, а не в т.нар. "християнска история". По горе си писала "Коментарите да са с уважение и аргументирани." - чудесно! Е, хайде сега ти с малко уважение да изтърпиш малко Новозаветна аргументираност. И така, какво имаме в православието - например напълно измисленото титуловане на лица по старозаветному като "свещеници" (тук пристрастността ти е разбираема, тъй като дядо ти е бил свещеник). Но всяко свещенодействие изпълнявано от човеци беше ДО идването на Христос. След възкресението си Исус стана първосвещеник като служението влезе в същинската си реализация и се трансформира от старозаветното служение на буквата в служението на Духа, който новоражда приелите жертвата на Исус Христос. И Новият Завет казва, че на всички тях даде да се нарекат царе и свещеници Богу! Не съществуват вече легитимно определени лица, които да носят духовен сан "свещеник" както беше в Стария Завет, но вече ВСИЧКИ новородени християни са наречени царе и свещеници Богу, имащи за глава Първосвещеника Исус - Първият сред много братя, както е и още наречен. Това връщане към церемониални свещеничества е най-елементарният знак, за изпадане от благодатта и липса на допирни точки със същинските Новозаветни истини.

надникни в твоята Библия, която си мислиш, че знаеш от корица до корица (аз не знам моята, дори всеки път се удивлявам как на всеки прочит виждам и намирам, сякаш досега не са били там, още и още неща), и потърси за свещенството от Битие до Откровение /където определено е СЛЕД идването на Христос/, наред.
Ще ти подскажа да не пропуснеш Моисей, Аарон, Левитите, всички пророци, повечето царе, апостолите и учениците на Господ, /тук благоразумно трябва да спра, понеже не ти се поглежда после, но предпочиташ да прескочиш няколко века от борбата за Богжието, докато стигнеш до каквото ти трябва/ и какво е на Небето виж хубаво, поне както е стигнало до нас през очите на ап. Йоан. Не прескачай, моля, момента, когато Павел, дори след лична, животопроменяща среща с Живия Христос, пак прекара няколко години и трябваше да бъде одобрен от Петър и останалите апостоли, за да встъпи в служение. Същият Павел за когото Господ каза: той ми е избран съд. И от когото имаме 1/3 от НЗ. Ндам.
Виж ся, Николай, не само някои, прикачващи към имената си титлата "апостол" знаят Истината и говорят истинно. Нито са пленили Святия Дух, та да им принадлежи и да не може да стигне и до други ;) Не бъди стиснат.
И твърдиш дръзко в незнанието си горните неща именно защото си прескочил да прочетеш малко християнска история. Не само разделът за протестанството, а ЦЯЛАТА история, за предпочитане поне няколко, от различни автори, и задължително - за целия период от възникването на християнството, че и от преди това - от историята на древния свят, и особено на народите в Азия. А ако отхвърляш историята, която в случая е стъпка по стъпка как Бог е движил отделни хора, народи и човечеството - ами метни си направо и Библията през прозореца, защото и там всичко е Бог, историята, пророчества, опита и бъдещето.
Недей, ако обичаш, и да ми допълваш какво мисля и вярвам, за да не вземе да похулиш...
Не забравяй, че и преди протестанството е имало християнство. А си тръгнал точно ти да ми говориш за пристрастност :)

е белязан с това до къде може да стигне непокаялата се човешка плът, на която и е по удобни да се преадава дори на мъченичество, на монашество, на аскетизъм и какви ли не церемониални проформи, но само и само да не умре съразпната с Христос! Защото знае тая плът, че ако се предаде на Христос, просто няма шанс, там е кончината и, там е свършена, там е смъртта и. И човекът бива освободен и оправдан от греха, мъртав за греха и жив за Бога. Възроден за Нов живот тръгва по Новият и Живият път, който е Христос, като светилникът осветяващ пътя му е полученият Святи Дух. И няма нужда от никакви церемониални глупотевини, като някои от тях дори и да имат вид на благочестие, са отречени от силата му. Бог няма нужда от служения на човешки ръце, Той не се нуждае от служения, затова Новозаветното служение на Духа е служение, в което Святият Дух е изпратен да послужи на нас. Бог ни служи, чрез Святия Дух като обновява духът ни, като ни изпълва, като ни докосва, като ни очиства, като ни осветлява. Бог не приема от човека или от група от хора каквито и да било самостоятелни опити да се препоръчат пред Него, чрез каквито и да било системи и структури за изпълнение на всевъзможни действия и церемонии. Само в Христос, и само чрез Христос човекът бива приет, и нищо неможе да прибави на този факт. Който прибави други разбирания, освен описаните между кориците на черната книга, в същата тази книга има обещание, че ще му бъдат прибавени доста лоши неща, които със сигурност ще го накарат да съжалява.

Люси, много ме забавляваш в този тип изказвания. За миг си те представих като съвременната Нефертити, стояща на златен трон царица с тежка корона от диаманти, изключително важна дама. И как ако само някой дръзне да и покаже, че не е права, как да не получи възможно най-суровото наказание :)) Та той е дръзнал да противоречи на най-великата, учена и начетена царица, неможе то така :D Е, няма лошо, добре е да имаш такова чаровно самочувствие, на теб специално ти отива някакси. Охх, дано не съм похулил...че ще ме прати на колене да искам прошка от царицата, а тя...дали ще има милост кой знае...

Абе ти сам си противоречиш :)
"до къде може да стигне непокаялата се човешка плът, на която и е по удобни да се преадава дори на мъченичество, на монашество, на аскетизъм и какви ли не церемониални проформи, но само и само да не умре съразпната с Христос!" - че точно от това съразпване и всеотдаване на Христос са го правили пустинниците, монасите, мъчениците и отците, пък и сега го правят намаляващите откъм смирение и послушание, хора. И сред обществото също, сред света.

Струва ми се, че някак не ти достига погледа отвъд някаква ограда, която сам си поставяш. Пък зад нея има още, много още!

Бог не се нуждае от служения, така е, но от служещи Му се е направил да се нуждае. Сам говореше за партньорството между Бог и човек. Сега друго пееш...

"Който прибави други разбирания, освен описаните между кориците на черната книга, в същата тази книга има обещание, че ще му бъдат прибавени доста лоши неща, които със сигурност ще го накарат да съжалява." - който отнеме - също, Николай...

Хайде, хайде - сега пък ще си обременявам главата с тежка корона. За какво ми е?! Пък и ще се разсмея, ще се захласна по някой облак, някоя птица, някоя пчеличка, някой слънчев лъч, ...и отиде ми авторитета, остави :)))
И знаеш, че не страдам от грандомания или идеята да съм велика или важна, така че споко :) Просто ме дразниш, че се изказваш така категорично против и унизително, очевидно недобре запознат, за неща, които ценя. Смятам, че реакцията ми е нормална. Пък и ти, както отлично знаеш, си ме дразниш по принцип, от мнооого, прекалено много време.

1 Петрово 2:9 "Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, (кои? - всички избрани, които са новородени) свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина."

Откровение 20:6: "Блажен и свет оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу (кои? - отново всички) и на Христа и ще царуват с Него хиляда години."

Относно свещеничеството е вдино, че всички спасени и новородени християни са свещеници Богу. А що се отнася до служенията, нещата са по различни и Святия Дух чрез служението на ръкополагането ги разпределя на определени личности, като за съжаление на православните понятието "свещеник"с ред изброените не присъства:

1 Коринтяни 12:28 " И Бог е поставил някои (не всички) в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители, други да правят чудеса, някои имат изцелителни дарби, други с дарби на помагания, на управлявания, на говорене разни езици. Всички апостоли ли са? всички пророци ли са? всички учители ли са? всички вършат ли велики дела? Всички имат ли изцелителни дарби? всички говорят ли езици? всички тълкуват ли?"

Та от стиховете става очевидно и ясно, че църквата се състои от новородени християни, които са свещеници, като на конкретни хора от тях Святия Дух разпределя въпросните служения и дарби.

А служението на Моисей, Аарон, Левитите и Царете слабо ни интересуват (в кой век живееш), защото сме в епохата на по-голямата слава и в самата реализация на онова, за което всички старозаветни само са си мечтали:

2 Коринтяни 3:3-14: "Но, ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,
как не ще бъде СЛУЖЕНИЕТО НА ДУХА с по-голяма слава?"

че относно служенията - нещата стоят по-различно.
И дано не отречеш и йерархията в Небето :))

Значи противоречието ни не е толкова голямо, ако не обърнеш лопатата

В кой век живея ли? - Бог е отвъд Времето. То служи на Него. За Него всичко е едно, всичко е СЕГА, всичко е Аз СЪМ. Но епохата на най-голямата слава предстои. По моите разбирания. Най-малкото понеже, макар и изкупен, платен - все още има грях, и защото още не всички познават Господ и са признали пълновластието на Христос.

Дано именно мен не упрекваш в нещо като отричане на свободата и равенството? :))))

"Просто ме дразниш, че се изказваш така категорично против и унизително, очевидно недобре запознат, за неща, които ценя."

Е, никога не е късно да си промениш ценностната система :))) Толкова много жокери ти подадох, че един ден ще трябва много да ме черпиш.
Кви са тия отции все разни титли, които Бог не раздава. Един е Бог Отец. Никой не дохожда при Отец освен чрез мене, каза Исус. Достъпът на всеки един човек до Бог Отец е осигирен пряко и непосредствено, чрез единственният посредник Исус Христос. Като че ли Исус сякаш не е жив тук и сега, та да ни трябва някакъв си архи-отец Пантелейчо да речем, който във вековното минало бил толкова основополагащ, че видиш ли ако не е бил той, днес хабер сме нямали да имаме от нещата. Основата на църквата беше положена от 12-те апостола, която е една съвършенно завършена основа и фундамент. Положена от 12-те апостола, а не от 12-те апостола и 100-те православни отци нали така? Издънки от тази ранна основа колкото щеш, и православието е една от тях, колкото и да ни е мъчно и с печално прискърбие да го оповестяваме. Съвсем отделен въпрос е, че положителен страничен ефект от православието е национално -културно обединяващият му фактор и тем подобни роли, които е изигравало на чисто организационно и обединително човешко ниво. И католицизна обединява така да се каже над милиард души, ама как ги обединява всички знаем - там извращенията са още по големи по отношение на духовните неща. И на мен например ми харесва предния Папа, че е изиграл ключова роля в разрешаването на Кубинската криза, когато Куба с нейните ядрени ракетио е била на косъм да вкара света в ядрена война, но това няма никаква връзка с това колко далеч от Божиите неща е католицизма. Така, че и най отклонилите се, Бог пак без самите те да осъзнават си ги използва когато е необходимо като шахматни фигури за Своите Си цели и планове. Даже и Папата вчера в центъра на София на фона на церемониалните глупости, дръпна хубава проповед: "Бог призовава, Бог изненадва, Бог обича

Абе на тебе ти прави впечатление, че по-опитните в християнството се наричат отци, сиреч - бащи, духовни бащи, и духовни майки има. Не Отци (с главна буква, това е запазено за Отец, естествено), пък изобщо не ти прави впечатление как някои, на които си почитател, привърженик и... пленник в известен смисъл, си слагат "титлата" апостол. Е, нали сам казваш, че само от 12-те апостола е положена основата и... край. Че ние вярващите, всички, от тогава насетне, за какво сме, бе Николай, ако всичко е готово и край?!

Само до миналата година, а може и сега - вече не следя темата, и в любимите ти християнски среди беше модерно да се преекспонира темата за духовното бащинство. Не е ли така? След като мина модата на темата за лидерството, де ;) Ма то не е ли водачество също. Тц, тц, абе това да не се окаже някакво изкривяване - ?
:)))

Много ти е субективен аршина, Николай :))

ще кажа, че в момента си на Гергьовска конференция, но малко не внимаваш в час.
Това, че основата е положена чрез 12-те, не означава, че граденето върху тая основа не пшродължава чрез петкратното служениена Духа, което включва и апостоли. Хем малко по горе го чете в цитата "А Бог е поставил някои първо: апостоли...." и т.н. има си йерархия както се вижда. Теми за духовното бащинство въобще не съм слушал, а ако има някъде течения щото било на мода, веднага ги хващам, понеже като го няма хлябът на Живота в тях, нито могат да ме задвижат, грабнат, развълнуват, а още по малко да донесат свръхестественото действия на Святия Дух и Божието докосване. Въпросът е ти къде се намираш в тази йерархия и въобще можеш ли да посочиш поне един апостол към днешна дата, чрез чието служение стичащото се надоло от главата Христос помазание те е достигнало и е дошло в живота ти? О, ама защо ли питам, забравих, че си изключение, че ти направо от Исус си ги получаваш нещата дирекшън, кви ти служения, кви ти апостоли пастори учители, ти си скарана отдавна с тях :))) Е, за да не си толкова самостоятелно оголена, тук таме се вклинваш в йерархията на православните отци, монаси и пустиняци, величаейки ги :))) Нищо, че при тях всичко е "сух режим".

Конференцията беше страхотна, време е проповедникът да се оттегли в покоите си :)

"... време е проповедникът да се оттегли в покоите си :)"
Хвала Богу!!!
И добре да си починеш! :)