1. Осъзнаване, че мракът нищо не може да скрие. Този етап обичайно се съпътства от страх.
2. Разбирането, че няма какво да криеш, дори ако би могъл. Този етап води до преодоляване на страха.
Когато сам пожелаеш да не криеш нищо, не само ще потърсиш връзка с Бога, но и ще се проникнеш от мир и радост…

… Чудото става част от процеса на Изкуплението (чрез Иисус Христос - Неговата Жертва и нашата Вяра в Него), като поставя съзнанието в служба на Светия Дух.
Така съзнанието започва да следва онова, за което е предназначено и поправя своите грешки, които не са нищо друго, освен липса на любов.
Съзнанието може да бъде обладано от илюзии, но духът е изконно свободен.

Ако съзнанието приема нещата без любов, то долавя само тяхната празна черупка, без да почувства вътрешния им дух.
Съзнанието, което служи на Духът, е неуязвимо…

…Мракът е отсъствие на светлина, както грехът е отсъствие на любов. Той няма своя специфика.
Мракът е пример за вяра в „недостига“, от което само грешки могат да произтекат.

Истината винаги означава изобилие.
Онези, които разбират и признават, че имат всичко, не търпят никакви лишения.
Предназначението на Изкуплението е да ти възвърне всичко; или по-скоро, да ти върне съзнанието, че притежаваш всичко. То ти е дадено от самото ти сътворение, както е било дадено на всички.

Празнотата, породена от страха, трябва да се запълни от всеопрощение.“

из Курс на Чудесата