... Последно затягане на прокъсани ремъци,

на бразди отбелязани в дланите ми.

Белезите от спомени.

... Последно ядно захвърляне на камшика с изсъхнали капки по него. От себе си.

 

... Стига болка и ненужни навици.
Стига искри само от сблъсък на кремък о кремък.

Искам истински огън. Възторг. Светлина. Пълен мир.

Просто... ми се лети.

И го мога.

Но

от скоро го правя с различни, съвсем нови криле.

Несломими.

Неспособни да се откажат и изтощят.

Недосегаеми. Особено за ръце, които ги късат.

Непрашни и топло-меки. Пронизващи пътя.

Издигащи и издигащи...  

Напред.

 

... Видях го преломено на две. Грабнах с шепи и си отхапах от топлия хляб на небето. Преживях как ме изпълваше с бури и ветрове. Остри светкавици и разтърсващи гърмове в мене пъплеха и запълваха пукнатините ми. Очистващо. Докато вдишвах озон от песента на щурец, примесен с аромата на късно лято и ранна пролет, пришпорвайки нетърпението да бъда всичко останало.

... Но не бях. И не съм.

... Затова пък няма как да забравя. Нито да спра. Да се издигам. Да се устремявам. И да оставам. Във висините. Разбира се, всеки път е различно. Но винаги колкото ми (до)стигнат силите.

... Винаги точно колкото вярвам...

 

КОГАТО АКТИВИРАМЕ БОГ В НАС ПРАВИМ ЧУДЕСА..ВИСШ ПИЛОТАЖ И ЛЕТИМ, ЛЕТИМ.. МИР СЪС СЕБЕ СИ!

ЛЮСИ ОПИСАЛА СИ ГО ..И ТЪРСЕНЕТО И ПОЛЕТА..ПРЕЗ ПЪТЯ ПЪЛЕН С ИЗПИТАНИЯ НИЕ ИЛИ СЕ СРИВАМЕ ИЛИ ИЗДИГАМЕ... ВСЕКИ ИМА СВОЯ ИЗБОР

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Благодаря ти!!!

които го усещат по съвсем друг начин, Люси, и ти се усмихвам... :)

Усещам красиво полетно издигане във висините - стремеж към все-мирното...
Светла вечер! :)

не знам какво да ти напиша...
но те разбирам...с душата си :-*

http://www.youtube.com/watch?v=DrGuVa-4BVE

само си мислим разни неща. Разговорът с Джу започна по-рано и тя наистина долови това, което исках да вложа, макар че никъде точно в този пост не споменах Бог.
Подозирам какво имаш предвид, или поне си въобразявам, но не забравяй - хората се променят, аз също :))

Благодаря ти, Краси!

още съм в ниското, но определено набирам скорост и усещам порива. Все по-силно.
Непреодолим е. Като съдба. Неизбежен. Като призвание. И красив. Като истината...
:)))

Многоцветен ден, приятелю!

Благодаря ти!

ПП: И аз. Също с душата си... :***

много удачна песен и клип!

Пъстро-чувствен ден! Естествено, с летене... ;)

че единственото, заради което коментирах, бе да продължиш диалога но не с Джулия, а с мен. И ти го направи, макар и имаща подозрения за нещо друго, което го няма там. Ала както сама казваш, хората се променят, ти също. В случая, за съжаление! Мое...

излиза от рамките на поста и го размива като идея и послание (сигурно не вярваш, но аз наистина влагам конкретни послания тук), може би затова се получава така, Краси...
За всичко останало - има лични, не мислиш ли? :)

Знам, че те разочаровам, при това редовно, но съм такава!

с цялото си уважение (и не само) към теб, дълбоко се съмнявам, че една усмивка може да размие поста ти като идея и послание!

:)))