Мразя
тишината,
която можеш да докосваш,
но не и да погалиш;

И да я режеш и накъсваш,
без да свършва,
порязвайки те
и забивайки се в тебе само;

Да я насичаш
на секунди и минути,
а тя да си остава цяла
и все така безмълвна.

Могла съм и да мразя значи...

и мен ме е хванала тази тишина
на натежалата от милиарди други хора земя
странно е, колко е тихо понякога...

сграбчва за гърлото, а самата тя е недосегаема и безчувствена. Гадна работа. Добре, че ние тука се чуваме и чувстваме.
Виж как долавям мислите ти, макар и само понякога :))

Докосващ стих ! Поздравления !

И при мен и тихо... и вали...
Поздравления! Обичам стихове, които болят.