Когато възприемаме Я
изцяло като дар;
когато Я ценим и уважаваме
безспирно и докрай
във себе си и другия.

Когато е за нас неизчерпаемо гориво.
Когато не пестим,
не спотаяваме,
не мерим на кантара –
тогава именно се случват Чудесата
и невъзможното съвсем реално става.

Тогава Тя пришива ни криле
неизтощими,
неуморни,
способни да ни карат
да летим;
да схващаме и непонятното;
да няма граници,
които да ни спъват;
да можем да надхвърляме дори
простора
необятен.

Поне докато Я можем
и Я живеем точно като дар.
Перпетуум мобиле
ни става;
вълшебна мотивация,
без грам проклятие,
и независимо от обстоятелствата.

Поне докато
долавяме от себе си
във него – другия -
и заедно,
крило в крило захванати
(или пък сгушени един във друг),
летим...
Без дори за миг да се изпускаме от поглед,.
Без да спираме да чуваме сърцето му.
Без даже за секунда да се губим.
Така успяваме да си принадлежим.

Когато възприемаме Я
изцяло като дар -
тогава,
само,
именно тогава
от Бога дар е...

и така може :)

и така и иначе, само да е светло... :))

само да е истинско :)

пп песента няма да я пускам, че ме разплаква :)*

Концентрирано изведе субстанцията на Любовта...

ПП: Прегръщам си те знаеш как... :*

Поздрави за това!:)

Поздрави и за теб, Разказвачке!
И прохладен да е денят ти :)))

... back to where we belong- на този свят идваме с Любов, създадени сме да я споделяме и предаваме на другите- безусловно!

Хубава вечер, миличка :-*

и днес да ти е така! И дишай, дишай :)))

хубаво го формулира, мила! И аз се съгласявам... :))