Всеки следва своята посока.
Има цели, планове, желания, стремежи...
И ослепени - очите му насочват го.
Заедно със шепота
или пък крясъка,
роден,
избликващ от сърцето.

Среща, разпознава или губи
нечия съзряна сред тълпата,
проблеснала, опарила душа.
Сблъсък. Досег. Усет.
Отпечатък. От аромат на мисълта.
Споделяне. Обмен. Вклиняване.
Атоми предчувствие или предопределеност.
Следа. До неразривност вплитане. Спояване
на фибрите. До животворна симбиоза.
И става чуждата най-близка и любима. Сродна.
До по-голяма част от твоята.
И осъществяване
на мощно чародейно заклинание.
Оплитащо и уплътняващо
със паяжинни нишки времената.

Осезавайки
следваме или чертаем,
изживяваме,
съдбата си.
Със пръсти по небето. Може и с криле.
С нокти – в същността си.
До чиста кръв изчопляйки от егото,
за да остане място и за другия –
там – дълбоко в себе си.

Въодушевени, уморени или задъхани.
Продължаваме.
Прилича малко на борба.
На бикоборство.
С неизвестен край.
Когато на арената
със всяко следващо пробождане
в сърцевината на Живота
фактически оставяме във него
все повече душа.
И ужасено сякаш ни олеква.
Най-вече в края.
По-точно едва
с около 21 грама.

За нас е най-разтърсващата одисея.
И анормално приключение. На тленното.    
Шах и мат. Пат. Победа или загуба.
Комедия. Пародия. Безкраен хорър. Драма.

Наподобява и на полет.
Над кукувиче гнездо.
Със следване или отдалечаване
от себе си. И Бог.
С големи амплитуди.
От минус до плюс безкрайност.
Емоционално-чувствени непоносими температури.
Със върхове и спадове.
Придружени с ожулвания, с наранявания.

Щастливците най-често от високо падат...
До дъното. В неравното.
Почиват си. Потъвайки.
Калта изтупват. Набират сили.
И се изстрелват.
Пак.
В действителност това е
фундамента на съдбата ни.