Обгрижи го
с годините,
откакто ми го повери.
Като че ли отдавна.
Или едва преди дъх или два.
(Откакто съм в Теб,
времето тотално изгуби значение,
тъй като Ти Си Всесмисълът,
както и самото Безвремие,
мой Господарю).

 

Порасна семето синап -
навътре - 
до бездъние, 
със моя грапав, жилав корен;
нагоре - 
оросявано от облаци сапфирени,
според протягането ми 
(отново чрез Твоите Воля и Сила);
и се разклони.
Благодаря Ти!

 

И всеки допир с Теб
е като да отчупвам съчки,
от него и от себе си,
за огъня,
в сърцето ми,
където
лумваш сред сияние,
Ти, Който Си другото име на Любовта.

https://youtu.be/TZNuwDV3a_0