---
---

Само Един може да обича по този начин...
Всички ние трябва да сме щастливи, ако успеем да изразим поне едно атомче от тази Любов. Каква ежедневна борба водим, за да го постигнем, борейки се с егото ни.
А понякога се борим дори с това да приемем тази любов, да й повярваме, да я увеличаваме в себе си.
Често ни е страх, че сме недостойни, но Той показа за кои е дошъл и за какво заплати с кръвта и живота Си.

че на този филм,,Страстите Христови,, плаках, като дете от жал...Такава страшна и велика приказка е създал Мел Гибсън

За този филм четох, че е правил двугодишно проучване на историческите стъпки с всяка подробност. Проучвал е този момент в живота на Христос и от Библията и от всякакви исторически записки плюс хорските предания. Относно начините за наказание от страна на римляните и т.н.
На много хора им се струва супер кървав филм, но Кръвта по принцип не е случаен термин относно Изкуплението, забележи - заложено още от падението на Адам и Ева.
Иначе като го гледах първия път - няколко дни след това не бях на себе си. И това е направено от Христос за нас - хората...

много точно казано - Не бях на себе си. И аз бях така.И въпреки кръвта и мъчителните сцени филма носи толкова човеколюбие, такава обич и доброта, че се почувстувах закриляна...

можем да се чувстваме закриляни и ... спасени, да.
Никой не обича повече човекът като същество и творение, и хората изобщо, от Бог. Щом ни търпи и продължава да ни обича...

Всъщност само една думичка ми се върти в главата - Любов!

и то неземна, над-човешка, необяснима, непонятна, всеотдайна. Божествена. Христовата.