---
---

Чудна темичка. Неизчерпаема. Многоаспектна.
Темата ми точно сега никак не е случайна, а е провокирана от съвсем конкретно събитие, но това има значение единствено за мен. Затова е и в графа "Лични дневници", макар че винаги съм се чудила как нещо, публикувано в публично пространство, може да е лично под каквато и да е форма.

Винаги съм се мислила за силна и непоклатима.
Е, вече не.
Винаги съм вярвала, че съм истинска, че не лъжа, че не лицемернича, че не мога да падам ниско.
Е, вече не.
Вярвах, че вярата ми е най-силната ми страна.
Е, вече не!
Че съм лоялна, отговорна, че може да се разчита на мен и да ми се има доверие.
Е, вече не!
Имах наивността да се мисля за умна. Толкова и мога да мисля значи...
Е, вече не!
Стигнах дотам, че си въобразих, че съм неповторима. Да, бе, ужас. То бива, то може...
Е, вече не!

И сега пак стигам до онова, което винаги е трябвало да осъзнавам, но често пренебрегвам, завъртяна в мои си представи, желания и измислици: колко съм нищожна. Прашинка. Лесно объркваща се. Супер поклатима. И адски грешна.

И пак ще протегна ръка за милост. Към Него. Единствения, който ни познава изцяло и въпреки това ни обича. Единствения, който ни чака винаги, неизменно, вярно! Единствения, на който може да се разчита. Единственият без слабости.

Дали е за добро? В момента нямам представа. Вероятно. Но ще го проумея и със сърцето си по-натам, защото боли твърде много.

Евреи 4:13-16

13. И няма създание, което да е скрито от Него, а всичко е голо и разкрито пред очите на Този, пред когото има да отговаряме.

14. И така, като имаме велик Първосвещеник, който е преминал през небесата, Иисус, Божия Син, нека държим здраво това, което сме изповядали!

15. Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да ни съчувства в нашите слабости, а имаме Един, който е бил във всичко изкушен по същия начин като нас, но пак е без грях.

16. Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни помага своевременно.

Благословена вечер!

аз пък никога не съм си мислила, че съм....всичките неща , които ти си мислила за себе си. И ме е срам от този факт...

е по-полезния, Ели, защото се оказа, че не съм...
И ме е срам много повече.

Винаги съм знаела, че няма човек безгрешен, както и съвършен! Никога не трябва да надценяваме възможностите си! Човек трябва да стъпва здраво на земята:))
Вlagovestie, беше удоволствие да прочета този постинг! Благодаря!

освен, че не трябва да се надценяваме - в собствените си очи и в очите на обичаните ни хора, не трябва да разчитаме много на човешки чувства и взаимоотношения, тъй като те могат да са изключително крехки...

Вlagovestie, аз вярвам в човешките чувства и взаимоотношения. Зная колко е крехка връзката, почти като паяжина, но също вярвам, че ако човек сгреши и осъзнае грешката си, че няма непростими неща. Ти ми изглеждаш нещо тъжна...

Въпрос на обстоятелства и настроение, затова и пиша така. Ще мине.
Хубава вечер!

защо си тъжна? Недей!

нали се лутам...
Получавам си уроците, дано са ми от полза :))
Благодаря ти за вниманието, миличка!

Като чета този постинг, знаеш ли с коя ситуация те асоциирам...
Видях Натанаил който беше до болка откровен и каза: Може ли да произлезе нещо добро от Назарет"... сещаш се, нали...:)
И думите на Исус... знаеш ги...
Такава асоциация направиха на примависта невроните ми...
Толкова си истинска, че ти се възхищавам...:)

така ме шашкаш...
Благодаря ти, че ме навести и окуражи, мила!
Дано накрая съм си заслужавала всичко, с което Бог ме е благославял и да съм се грижила добре за него, да умножа вложението Му, а не да го заровя.
Бъди благословена! :)