Не ми се пише тези дни... Дните преди най-важния християнски празник.
Преди примерът, цената и саможертвата на Христос.
Преди изпълнението на Божия план (заложен от грехопадението) и осъществяването на мисията на Божия Син.
Преди осигуряването на достъпа на всяко човешко същество до вечността и Божия престол.
Защото е тегаво време.
Някои го смятат за светло, но според моето светоусещане няма как да не е свързано с болка, мъка и потиснатост.
Преди почти 2000 години по това време хората са сторили нещо... нечовешко, абсурдно, чудовищно. И все пак предсказано, предвидено, отново в Божия контрол.
Приковали са на Кръст Бога. Разпнали са Христос. Онзи, Който ги лекуваше, хранеше, правеше чудеса и ги напътстваше както никой до тогава и след това. Който им завеща божествен стандарт и принципи, надскачащи всяка дотогавашна религия и философия, дори човешките понятия (и така до днес). И днес ни е трудно да се съгласим, че ако ни ударят едната буза - трябва да обърнем и другата. Трудно ни е да не пожелаваме чуждото. Всъщност ни е почти невъзможно да следваме повечето от Неговите заповеди.
Защото сме хора. Защото сме слаби. Защото Той е Бог.
И винаги съм смятала, че дори нищо друго да не бе направил Христос за нас, това, че отдаде живота Си именно при тези обстоятелства (грешната ни природа, склонността към неправилното, това, че в единия момент Го възхваляваме, а в следващия се отричаме от Него и Го заплюваме, и т.н....) е предостатъчно.
Както и това, че ни обича - до последния си земен дъх, когато благославя мъчителите Си. Плюс факта, че ни търпи и до днес, въпреки всичко, което правим. Ето това е доказателство за огромната Му любов – неизменна, необикновена и величествена! Макар че с нищо не го заслужаваме.
Според мен всичко това е достатъчно, за да се смирим; да искаме да Го следваме; да се борим с егото си, но да Му служим.
Мислим ли за Христос, докато боядисваме яйцата? Или се чудим дали боята ще "хване" и колко яйца се спукаха, да му се не види.
Молим ли се докато приготвяме салатите, ракиите, агнешкото.
Осъзнаваме ли какво означава този ден в духовен аспект.
Благодарим ли Му или задачките ни пришпорват - софрата чака...
Това не е поредния почивен ден от календарът, когато ще можем да се видим с близки и приятели и да се наплюскаме до прималяване.
Не е просто една размяна на яйца и тъпчене с козунаци (които не са споменати никъде в Библията!).
Това е денят, когато Христос е платил цената за всеки от нас. За теб. За мен. За дедите и децата ни. Не с пари. Не с власт. Дори не със сила. А с Живота Си.
Бъдете благословени в Неговото Име - единственото, което ни е дадено! За спасение.

си права...

има за цел да погледнем отново на Него, да си спомним Неговите страдания и кръстната му смърт, благодарение на която имаме вечна Надежда и най-вече да погледнем в себе си и да видим къде стоим ние...
Благословен да е Господ Исус Христос и неговата жертва!