Преди няколко часа
окончателно
истината за нас проумях
и с празни очи
същността й изтръгнах.
Успях.
Заглуших я.
С голи ръце задуших я.
Зарових я после.
Вдън земя.
Забих в сърцевината й кол, вместо кръст.
Посипвам отгоре й пепел и пръст.

Черно-бяло е всичко.
Няма нюанси,
тъй като просто е:
няма как да обичаш
по малко,
с трохички, на капки. 
Да преглъщам на мънички хапки.
Дозирано.
Премерено.
Приседна ми вече.
И стана ми кухо.
Свърши се. Прегорях.
Сухо е.

Сега ще изгарям мостове,
мечти и гори,
Ще подпаля небето дори.
Изморих се.
Стига толкова.
Черно е вече.
И празно.
С поредния отлив потъвам
към моето дъно.
Невъзвратимо отплавам.
Дори не зная дали съжалявам...

Толкова тъжни и жестоки са думите ти... Празно!

На рождения ми ден катранът никакъв го няма, макар и късен коментарът, говори ти той за измама, относно катрана, точно защото е по-късен, няма да те навъси, а напротив! - светлината ще изгрее в твоята усмивка и така ще стане тя по-пивка... :***

Катранено си беше, чак перцата ми окапаха и полепнаха по катрана ;)) Обезкрилих се, както е видно, но пък както евентуално знаеш за орлите, че когато сменят перата си, то е само, за да им израстнат по-блестящи и здрави пера, за по-силни криле. Е, имат период, когато са безпомощни и просто чакат новата перушина да порасне, за да могат да летят и живеят пълноценно. Но после... После достигат с по-голяма лекота до дъното на небето.
Та и аз така.
А твоят рожден ден е ден благословен във всяко отношение!
Затова и умееш да светиш така, да радваш и топлиш. Краси... :***