Това ни прави любовта – циклофреници.
Неможещи да са отделно, но толкова различни,
споени и винаги самотни,
единици.

Мазохисти,
хващащи се със охота за оголена,
със триста волта, жица.
Сами увиващи се с кабелите,
стигащи до бурето с барута.

Готови в миг, поради афект,
от нас ако зависи, и света да срутим.
Политащи. Взривяващи небето.
Сияещи. Раздаващи. Разкъсващи небитието.

Алчни. Егоисти. Ненаситни.
Неконтролируеми. Опасни. Алтруисти -
да дават непреситени.
Противоречиви. Груби. Смешни. Недодялани.

Буйни. Едновременно питомни и непокорно диви.
Кипящи. Гладни незасищащо. Творящи.
Но винаги и абсолютно живи!

Обичайте докрай, разкъртващо,
(макар че често е така объркващо),
и независимо от всичко. Безмерно. Истинно.
Изумително. Неземно. С всичките си сили!
Да си влюбен е циклофренично, но красиво...

УРАГАН ОТ ЕМОЦИИ..ЗАШЕМЕТЯВАЩ..МОГЪЩ...И ТОЙ В КРАКАТА ТИ..КЪДЕ ЩЕ ИДЕ!

ПОКОРЯВАЩО ПИШЕШ СЛЪНЦЕ И НА РЪБА..ЗНАЧИ ЯКО И ОСТАВА!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Сами сме, без да сме сами! Прекрасно е!

хора:)))

другото няма значение!;))

циклофрения си е, волна

Волно пожертвани циклофреници. Но с колко много емоции!

стихия, но на моменти унищожителна. Ама какво да се прави, то не пита ;)))
Поздрави и лъчезарен ден, приятелко!

оставаме сами, хем намираме остатъка от себе си в друг, хем не умеем да срутваме напълно преградите си и да се разкрепостим. Така килията ни винаги има обитател, но е недостатъчно широка за двама...
Благодаря и хубав ден! :))

продължава, Разказвачке...
Благословен ден! :))

извън Любовта животът няма значение или поне е безцветен, прав си, приятелю!
Потапяй се напълно, без остатък... :))

така си е. Кой иска и може да я удържи... :))))

хахаха, права си. Неволно-волно. А емоцията даже прелива и на моменти идва в повече, но това вече е още по-неподвластно на разумът, там избира само сърцето :)))