Помните онзи откъс от Библията, нали? Когато Исус бе заведен в пустинята и бе изкушаван. Не знам дали сте обърнали внимание, че това е точно преди да започне същинското Му служение. И моментално след кръщението Му в Святия Дух, когато Йоан Кръстител Го позна като Божия Син, Изкупителя на Света.

Пустинята е особено място през цялата история на израелтяните, както е универсална метафора за всеки от нас.

Вижте колко кратичко споменаване в Словото, а откъса е с необятно значение и смисъл.

Марк 1:12-13

Това, което ми хрумна днес, е че всеки от нас има своите 40 дни в пустинята. Те не винаги са последователни, често са накъсани в земния ни живот, но явно задължително преминаваме през тях. И когато минат – би трябвало да сме по-силни. На онзи принцип: онова, което не ни убива – ни прави по-силни.

Аз не съм изпитала всичките. Едва няколко само. Но ги броя. Не е трудно. Стигнах до десет.

Тези наши дни не винаги са лоши и страшни. Макар, че в повечето случаи са именно такива. Най-често са свързани с нечия смърт. Или с раждане. Но нали видяхте, че освен зверове и самият дявол, там има и ангели, които ни подкрепят. Не сме напълно сами. Освен това, там е и Бог и всичко е в Неговата допустима воля за нас.

Предстои моят Единадесети ден в пустинята ми. Сега.

Ще мина на нов етап от съществуванието си.

При мен е така: за да поставя повторно основите трябва да срина почти всичко останало...

Сатана се развихря, защото има за какво да ми се подиграва, оставила съм му безброй вратички.

Но, трябва да се оцелее – няма друг начин.

И като се замисля, че са минали едва 1/4 от моите “дни” на изпитание...

Божият Син  е преминал успешно своето изпитание, защото през цялото време е бил едно със Своя Отец.

На мен определено ще ми бъде по-трудно.

Моля се да не липсват и ангели...