Протегнах ръката си
и ти я пое.
Плахо в началото.
И стиснаха пръстите
до бяло дланта ми.
Усетих от пулса,
който с моя се сля
и забърза под кожата.
Бе топло, бе светло.
И бях те намерила.
Докоснахме ръба на мечтите...
До врязване.
После падахме.
Заедно.

                           (следва продължение...)

 

 

 

И отвъд ..
С пожелания за шеметно падане и меко приземяване, Люси!
Поздрави!

но имаше и полет...
Прегръдка от мен :*

Хвана го за ръката и го "тръшна" на земята.

Ми напиши му стихче първо :))))))

Нещо от рода на:

Щом го хвана за ръчицата,
мигом "кипва" ми кръвчицата,
гушкам си го през врата,
ритам в въздуха с крака.

бая ми ти... :)

ПП: Малко по-различно от допълнението ти, но в същия контекст ;)

Любовта и поезията трябва да вървят ръка за ръка. ;)

макар че понякога прозата избива, но няма как :)
Важно е накрая да остава любовта...

С пожелание да прескочиш "ръба"на мечтите!
Успешна седмица и много любов Блага Вест!

За светлината, която внасяш...
Хубава седмица и за теб, миличка! :))

..... е време за нови ....

нямаше да са мечти.
Просто когато си на ръба им и посоката е само напред...
:)

И аз ще чакам да прескочиш ръба на мечтите .....
Ех Слънце, дано е много , много хубаво......
Прегръдки!:)))

още малко на ръба, въпреки болката. Само малко...

Прегръдки и за теб, миличка! :)

малко и силно :)

:)) :**