Думи. Думи. И думи.
На потоци.
Заливащи.
И събуждащи всички стихии.
До влудяване.
На куршуми.
И мечове.
Липса на брони.
Всепронизване.
Силни.
Раждащи други.
От ядрото изригващи.
Свръхоформени.
И извайващи.
Недостигащи.
Смисъла.
И Реала раздиращи.
Градивни.
И превръщащи всичко във прах.
Пропити от обич.
Мечтите чертаещи.
С дързост рисуващи.
Далеч след безкрая.
Поръсени с диви волност и страх.
Овладяни.
Изтърсени.
Неразумни.
Красиви.
И налудничави.
Неосмислени.
Чувствени.
Смъртоносни и живи.
Безброй и безчет.
За година.
И до днес даже
стигаха ми.

Вече не...

Любов, щастие и успехи за теб и твоето семейство! Чудесен стих!
Думите са нашето огледално отражение! Нека бъдем в хармония и оптимисти!