-         Кои бяха първите? Кокиче, лалета, иглики и минзухар ли?

-         Да. Но гледам, че има и зюмбюли.

-         Зюмбюли? Кои бяха тези?

-         Едни такива като гроздове, ама нагоре. Миришат много силно и хубаво. Бели, розови, лилави и сини. О, не точно сини. Между лилаво и синьо.

-         Тъмно сини?

-         Абе не точно.

-         Аха, значи между тъмно и светло сини. Средно сини!

                                               (снощните пролетни вълнения на Божидар, 5)

Да е жив и здрав поне до 105!

с невероятни прозрения :)) Те наистина са много по-близо до Бог. Което означава, че човек по време на живота си явно обикновено се отдалечава от Него, залисан с (в) този свят. Може би това обяснява и как забравяме, че сме били деца и изобщо какво е да си дете...

Благодаря ви, приятели!

средно сините цветенца! :)))
Целувки за детенце и неговата майка! :)***

щом си около тях - ти знаеш! :))) :***

От сега намира средата.:)))
Весел и усмихнат Божи дар, Благовестие!

Мона Лиза! :)))

Поздрави на умното момче ,прегръдка сърдечна за двама ви !

работа, Стелка! :))

Благодаря ти! Благословен ден, мила!

Поздрави за Дари!

Между светлото и тъмното синьо
е сутрешната дрезгавина,
която е не сива, а синя,
щом има помежду ни светлина...

коментарът ти, Краси!

:)

Той ще стане изключителен мъж, Люси, защото има майка като теб, която го обгръща с голямата си любов...
Много са сладки твоите дечица... А когато им се въртят и такива въпроси в главичката са още по-мили...
Прегръдка за теб и малките Сладурчета! А синът ти има невероятно хубаво име...Направо си е дар от Бога:)
Да са живи и здрави и да ви радват много!

важното е, че аз разбрах. При това без никакви затруднения. Защото виртуално се познавам със Скарлет от много време. Чрез блога сме споделили много. Скарлет е винаги добронамерена и положителна. Така че...