Имах своето време за всичко.
Време да се родя, да летя и умирам.
На засищащо-ненаситни глътки и вдъхове. Крещящи и тихи.
Да се губя. Да заличавам с лека ръка всичко. Наред.
После бавно и трудно, в тъмното, да се намирам.

Да паля огньове и да гася стихийни пожари.
Да се радвам и плача. И двете – безжалостно.
Да обичам. Да се гневя и безумствам.
Като дете да се смея и наслаждавам.
През сълзи. Жестоко и диво.
На счупената си цялост. На късчетата.

Имах своето време за глупости.
За пропиляване и за събиране.
За нечовешки мечти, бълбукащи от несбъднати блянове.
За битки – с меч и без щит; с копия, без ризница.
Време за яздене. За тичане. За пълзене.
Да присъствам стократно, напълно. Да ме няма и в самата мене.

Време за небивала нежност. И за раздиране.
Време за грешки, естествено – хиляди по десетки хиляди,
поотделно и вкупом,
всичките – коя от коя по-унищожителни.

Имах своето време за свръх-егоизъм.
За стесняване на хоризонта до мъничка моя точица.
За потапяне и потъване във сетивното.
За откриване на разкоша да отхвърлиш и разум, и воля.
Време без пространство, мерки и логика. Отмина.

Имах време да бягам от дълг и от вярата си.
Да се крия. Да лъжа. Да блудствам. Да грабя.
Да се катеря до високото. За да падам.
Все по-надолу. Адски надолу...

Имах време да бъда просто себе си.
Да забравям за другите роли.
Да робувам на страсти. На егото си.
Да свикна с усещането, че боли,
не спирайки, да ходя по острите камъни.
До израняване. До напълно голо.
До без кожа. Докато пече, вие или вали.

Имах своето време за бедствие.
Да съграждам разбити основи.
Да се давя и пак да се раждам.
От себе си. Твърде болезнено. Отново чрез Бога.

Имах време. За всичко. По много.
Нямам време обаче за повече оправдания.
Стига ми вярата в толкова опропастени лично от мене неща.
Както и в Бог, Който не ме изостави.
Вярата, която възраждам,
след покаянието.
И да търся сили. Да я събирам, лекувам и пазя. Живеейки...

"Запомни, човече,
че когато си в лодката,
бреговете се променят.
А когато си на брега,
движи се лодката."

Богата душевно и в живота грей, усмихната, радостна, щастлива, силна blagovestie!
Сърдечни поздрави и благопожелания!:)

се изказах, забивайки весла в пясъка, Краси :))

Ще ми се да бях по-конструктивна в силата си.

Благодаря ти от душа! Не спирай да грееш, моля :))

В моменти на огромна слабост, безумие и отчаяние
утеха търсих във вярата. И сега я имам вярата.
Но след всички въпроси, след всичко прочетено
стигнах до същото - трябва да живеем в мъжки свят!
Дори в Библията е така. И в крайна сметка времето
дава облекчението в душата, вътрешното равновесие
постигаме Сами...

Усмивки!

така е. Но затова пък човек може да има (в себе си) всичко, каквото поиска. Всичко!

Усмивки и на теб! :))

не знам поради каква причина :))

Благовестие

лекувам и пазя!:)Живеещ

Много е хубаво и интересно!
Благодаря!

малко противоречиви процеси, когато стане дума за вярата, но нали всички така или иначе сме изтъкани от противоречия... ;))

Хубав ти ден!

Magnoliya :))

Цветята ти са божествени.
Светъл и благоуханен ден!

Дълбоко от сърцето и душата ... истинско .
Благодаря ти , Блага Вест !

Благословен да е денят ти, мила! :)

"Имах своето време за всичко."

Сега имам време - раздавам на всички...

Прегръдка от мен, Люси и благодаря за дареното от теб :):):)

Прекалено е дълъг.

опитвам се.
Както и да си уча уроците, но често ги повтарям. От твърдоглавие :)))

Прегръдки и светъл ден, мила!

но хиляди по десетки хиляди грешки, разхвърляни в 3 десетилетия и половина, също не са малко ;))

Просто ми дойде :)

Цял един живот, събран в това прекрасно стихотворение, Люси!
Липсваше ми твоята поезия!
Поздрави от сърце!

Прегръдки за нежното ти и чисто сърце! :*