Лично аз намерих в Словото само един човек, удостоен с титлата ПРИЯТЕЛ на Бога. При наличието на толкова пророци, “правоверни”, апостоли...
Има много хора, заплатили с живота си изповядването на вярата в Бог-Отец и в Сина Му. Но само един – Авраам, е наречен приятел на Бога.

Яков 2:23 “Авраам повярва в Бога; и това му се вмени за правда”; и се нарече Божий приятел.”

Нека ви припомня кой бе Авраам (първоначално Аврам) и кое го отличава от всички от негово време до днес:

Авраам е нещо като пътуващ скотовъдец. Преселник без собствена земя. Чужденец навсякъде, където отиде. Като предците му. Но за разлика от тях, той имал ясна вяра в Бог. И спазвал повелите Му. Законът. Което го издигнало в очите и на хората, които срещал, спечелил уважението им с правдивост и честност. Връзката му с Бог довела до това да има пророчески видения и дори да му гостуват ангели :)

Но не бързайте да го приемете за някакъв свръхчовек. Естествено, той бил несъвършен като всички нас.

Например бил страхлив. И лъжец. Ама толкова страхлив лъжец, че дори предал жена си за наложница на чужд владетел, през чиито земи минавал, само за да спаси живота си.
Бил и мекушав. Жена му се налагала (нещо недопустимо в онези времена). Мъж под чехъл направо :))

Но има едно събитие, което заменя и покрива ВСИЧКИТЕ му недостатъци и грешки. Едно нечовешко качество – 100%-ово покорство пред Бог.

Авраам нямал деца. Животът отминавал безвъзвратно и придобитото губело смисъл, защото нямало да има на кого да го остави, кой да продължи гените и името му. И тогава се намесил Бог. Имало малко условие обаче за подаръка – вяра и търпение.
Вяра, че ще изпълни обещаното. Търпение, да се изчака резултата.

На Авраам му се наложило да чака 25 години, за да получи обещаното. А всяка година взимала своето... На 75 годишна възраст получил Божието обещание, че ще има потомство, неизброимо като пясъка на морския бряг. На 85 – още нищо... Решил да подпомогне Господ. Пришпорен от жена си Сара, му се родил син от нейната робиня. Но това не бил обещаният от Бога син. И трябвало да минат още 14 години, за да получи Божия подарък. Тогава Авраам бил на 100, а Сара – на 90 години. За да няма съмнения, че това е необикновено, че е по силите единствено на Бог. Така Бог благословил Авраам с Исак.
Това преобразило тотално живота на Авраам. Най-вече – вътрешния му живот. Виждаме го по действията му от тук нататък. Никакво колебание и непослушание спрямо Всемогъщия.

И стигам до основната причина за честта този човек да бъде наречен Божий приятел.

Когато Исаак станал тийнейджър (около 12 годишен), Господ поискал от Авраам да Му го принесе като жертвоприношение. Да убие лично единствения си син. Представете си подобно безумно искане?!
И не само това. Не да го стори веднага. Ами да вземе детето и да тръгнат на няколкодневен поход до една планина, наречена Мория. Представете си - часове и дни на гнет, умора, съмнения ("Това от Господ ли беше?”), колебания (“Дали да се покоря? Ама Той как може...?”), търсене на възможности да се опита да избяга от това изпитание... Проточващи се минути да гледа детето си и да се чуди как да му обяснява къде и за какво отиват и глождещата мисъл, че всъщност отива да го убие.

Но не спира. Божият приятел не спира! Изкачва се на уреченото място. Реди камъните за жертвеника. Събира съчките. Пали огъня. Слага отгоре единственото си чедо. Връзва го, за да не може да побегне. Сещате ли се как го е гледал в очите. И дори намира сили ръката му с ножа да се вдигне, за да...

Повечето от вас знаят – аз имам две момчета. И винаги, когато чета тази история, се разчувствам. Винаги се поставям на мястото на Авраам и ... има нещо велико, нещо над_земно, нещо... покъртително в тази случка.

Знаете останалата част...
Бог не иска да Му жертвопринасяме хора, деца.

Авраам се доказа, че е достоен да е Приятел. На Бога. Един човек - Негов Приятел. Приятел, разбирате ли?
Но, както виждаме, не е лесно да си приятел на Бога.
Защото приятелите не са само за веселие и забава. Да си приятел не означава да получаваш. Приятелството е дълбока, лична връзка. Взаимо_Отношения. Ангажираност с другия. Разбиране. Откликване. Отговорност. Вярност. Коректност. Почтеност. Искреност. Лоялност. Приятелството живее чрез всеотдайност. Приятелите са оживотворяващи. И т.н. ...

Мисля си, че случилото се на планината Мория, разтърси не само Авраам. Разтърси и самият Господ.

... Защото Той вече бе предвидил да не пожали за нас Собствения Си, единствен, възлюбен Син...

"Лично аз намерих в Словото само един човек, удостоен с титлата ПРИЯТЕЛ на Бога."

Йоан 15:14
Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам.

Лука 18:8
Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?

Амин всички да сме достойни, кой колкото може, за това призвание!

И мен тази история много ме вълнува, а ти си я разказала красиво и емоционално.
Поздрави!
:)))

Може да се говори много за това. Има толкова неща в тази случка. Толкова много уроци.

Поздрави и на теб! :))