меко - мъркащо
утихва цигулката
(нищо чудно при минусовите температури
отвътре
и това ниско налягане).
случва се поради жилавото докосване на лъка
липсата на слънчеви стръкове
втвърди кръвта
и върховете,
галещи струните,
станаха тромави, като чужди, и непохватни

в бледо синьо отеква мелодията
примесени с тъмни оттенъци
в нюанси от слоя,
бликащ
точно под стъпките на звездите
от безпътните нощи,
в които безпризорни се скитат

като с пелерина от восъчна плът
тишината загръща последните ритми
от коприна.
впива се сладостно-нежно
дълбоко във тях,
и ги увива в своята паяжина
затова се налага – струните тихо заспиват

а когато всичко отмине
повторно ще я изровя и призова.
как ще я намеря и разпозная?
по пулса.
ще дочуя следите й.
ще я усетя по топлите макове,
които ще я пробудят.
някога

Като обелен портокал...

"И... чувам мелодията. На душата ти.
Дори когато не знаеш, че свири за мен.
Даже когато се опитваш да възпреш излъчването.
Чувам я неизменно, при всякакви обстоятелства. Непременно.
И винаги ще е така. Винаги ще звучим с нотите на Любовта."

www.youtube.com/watch