Знаете ли кой според мен е най-сигурния белег, че си в Бог и Бог е в теб?
Когато обичаш, разбира се.
Независимо какво и кого.

Но най-вече, когато обичаш другите. Онези, които срещаш в ежедневието си - колеги, съседи, познати, клиентите, шефовете и т.н. Семейството си - естествено. Братята и сестрите си по вяра. Приятелите. Роднините.

И особено милосърдно, и особено силно - когато обичаш погиващите. А те са навсякъде.

И аз съм била така. Затова знам колко е важно точно тогава някой да те обича. Не хипотетично. Не "по задължение". А сърдечно. Някой друг, освен Бог.

Толерантността и желанието да разбираш другите, различните от теб. Да вникваш в проблемите и разбиранията им, да ги проумееш. Да си Приятел. Ето това е да си в Бог и Той да е в теб. Без украси. Без лицемерие. Без осъществяване на себични амбиции, пък било и в Неговото име. 

Онези, които Той намира именно когато са слаби, отхвърлени и се чувстват неприети и необичани, дори недостойни за това, те обикновено достигат неподозирани висоти за славата на Христос. Техния живот би могъл да се промени толкова кардинално, ярко и драстично, че не може да не остави отпечатък и в съзнанието и живота и на околните на тях.

Промяната, зачената от Божията Любов. Най-великата промяна. В душата, паднала на колене от безпомощност. Светлината на факлата, огряваща и осветяваща Пътя на онзи, който се е объркал и загубил в момента. Крилете, прорастващи за нов, по-добър живот на някой, който не е предполагал, че може да лети, или е забравил, че го е правил и е било невероятно и прекрасно...

Ето това е ЛЮБОВ!
И досегът до Нея е самото Щастие.

А ето и апотеозът на Любовта, Божият стандарт за нея:

1 Коринтяни 13:4-8

  4. Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,

  5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

  6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

  7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

  8. Любовта никога не отпада;

Нетърпимостта - гордост, която отказва да чува, разбира и вижда!
толкова ни ограничава, в моментите в които я прегърнем! :(

"Толерантността и желанието да разбираш другите, различните от теб. Да вникваш в проблемите и разбиранията им, да ги проумееш. Да си Приятел. Ето това е да си в Бог и Той да е в теб. Без украси. Без лицемерие. Без осъществяване на себични амбиции, пък било и в Неговото име. "

Гордостта и надменността са едни от най-сериозните грехове. И това не е случайно. Те пречат. И на човека, който ги е допуснал, и на тези около него. Това е примката, която задушава всяко светло и чисто чувство или намерение. Примката, която те дърпа назад веднага, ако се доближиш до някой или някой се опита да се доближи до теб.
Не можеш да дадеш на нещо, мислещо се за пълно.

А ако твоето мнение е най-важното и непоклатимото, няма как да разбереш някой друг... А това вече е непроходима преграда. Затова любовта и приятелството винаги изслушват и са способни да разберат. Може да не приемат всичко, но приемат човека. И да търсим повече приликите, а не толкова различията. И да обичаме, обичаме, обичаме...

Да , този текст от Коринтяните е може би най - достоверното и ясно обяснение за Любовта в действие.
Вратата е отворена за всеки , но изборът да влезем е Винаги и само Наш !
Поздрави , Лу !

можем да живеем Любовта, или ще я пропуснем. На това се учим, след като след детството забравяме как се получава :)) Безрезервно...

Това е велико откровение от Писанията. Голям урок и не по-малко постижение, ако успеем да обичаме именно така.
Любовта е Врата отвъд която вселената е различна. С много по-дълбок смисъл, неизмеримо по-красива и цветна. До полуда.

Ако някой не мине през тази Врата, напразно е живял. Или поне непълно.
(и тук визирам Любовта по принцип, изобщо, включваща и приятелството, и родителството, и чисто човешката любов!)

Прегръдки, Адри! :))