Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
25.10.2017 11:26 - "Вземете сина ми, но от Бога не се отказвам!" по свидетелство от книгата на Илия Миланов
Автор: blagovestie Категория: Лични дневници   
Прочетен: Коментари: Гласове:
1



Намерих го отново. Като го търсих усилено преди месец-два - не го намерих, а днес само изскочи...

ИСАЯ 1:18
Елате сега, за да разискваме, казва Господ:
Ако греховете ви са като мораво,
ще станат по-бели от сняг;
ако са румени, като червено,
ще станат като бяла вълна. РИ ББД

Тогава дОйдете - и ще отсъдим, казва Господ.
Да бъдат греховете ви и като багрено, -
като сняг ще избеля;
да бъдат червени като пурпур, - 
като вълна ще избеля.  СИ


"“Вземете сина ми, но от Бога не се отказвам!”

 

През 1956 г. в Русия е издаден Декрет срещу евангелските вярващи. На всички евангелисти, които не се откажат от вярата си в Бога, в Исус Христос, да им бъдат иззети децата, без право повече да се връщат в семейството. После те са били обучавани в специални школи по макаренковски, в дух на атеизъм и жестоко насилие.

Когато влизали в дома на една наша сестра /нейният син тогава е бил само на 6 години/, прочели й Декрета и я попитали, дали се отказва от Бога, защото иначе ще вземат сина й и тя повече никога няма да го види. Тази майка отговорила като истинска героиня: “Аз наистина обичам моя единствен син Валентин, но преди всичко съм възлюбила Господа и на Него ще уповавам винаги! Вземете сина ми, но от Бога не се отказвам!”

Така шестгодишният Валентин е откаран в една Казахска република. Това дете е било подложено на такова психическо и физическо насилие и по-късно разказва, че от него са направили едно оръдие на насилието и ако тогава той би намерил своите родители, сигурно по най-жесток начин би ги умъртвил. Гаврата с него е била неописуема. Той е трябвало да търпи подигравки от рода на: “Да дойде да те спаси сега Бога на твоята майка и твоя баща, които те захвърлиха без причина”.

На 14 години юношата е откаран в концлагер за непълнолетни престъпници, близо до Алма Ата. Там условията отново са жестоки и непосилни за едно дете и тогава младият човек решава заедно с двама свои приятели да избяга, но милицията успява да ги залови и ги предава на възпитателя на концлагера. Той завързва юношите с три дълги въжета за един мотор с кош и ги влачи около 32 км до лагера. Децата са ставали, падали, молили са го за малко почивка, но “възпитателят” решил дори и мъртви да ги докара до лагера, за да покаже и на другите какво ги очаква, ако и те се опитат да избягат. Полуживи ги довлякъл дотам и били нужни две седмици докато децата се съвземат. Но в сърцето на Валентин узряла идеята да убие този възпитател. Късно в полунощ влязъл в стаята му и го полял с туба бензин. Възпитателят се събудил, но вече било
късно и пред очите на малкия злодеец той изгорял като жива факла.

Оттук нататък съдбата на младия човек става още по-жестока. Валентин е осъден на 24 години затвор и 6 месеца строг тъмничен затвор в далечните сибирски затвори. Преди да бъде разпределен в единичната килия, на масата в стаята, където е бил, той видял кутия с цигари и посегнал да вземе една от тях, но за нещастие кутията е на надзирателя. Той хванал Валентин за ухото и му казва: “Ей, малкия, оттука ще ти отрежа ухото, ако друг път посегнеш към цигарите ми”. Валентин обаче скочил и със зъбите си му откъснал носа. Надзирателят припаднал от силните болки. Това са само част от садистичните му прояви, вследствие на възпитанието му в насилие. По-късно му е издадена вътрешна присъда за убийство, тъй като по особено жесток начин убил човек с отвертка и му прерязал гръкляна. Валентин се превърнал в машина за убийства.

През това време неговата майка 24 години и 6 месеца се молила на колене пред Бога: “Боже, Ти си обещал в Твоето свято Слово, което е истинно, че там където един повярва, ще се спаси той и целият му дом. Аз вярвам, че ще видя милостта Ти за моя син. Милост за неговия живот, Боже!”

Идва 1993 г., когато присъдата на Валентин почти изтича. В затвора за първи път пристигат мисионери – християни, които прокламират живото Евангелие, за живия Бог. Всички затворници били изкарани навън и тогава Валентин чул за Святата книга – Библията, за Господ Исус Христос и Неговата жертва на кръста, за великата Му милост към грешниците… Излязъл напред и пред смаяните погледи на затворниците се обърнал към проповедника: “Какво говориш, може ли да съществува такъв добър Бог, който да прости на убиец като мен? Кажи ми още нещо от твоята Библия в защита на това”.
Тогава братът, подбуден от Светия Дух, му цитира пророк Исая, който казва: “Ако греховете ви са като мораво, ще станат по-бели от сняг…”
“Тези думи – разказва по-късно Валентин, - ме удариха в сърцето. Цялата нощ, докато бях заключен в килията, един нежен тих глас ми нашепваше: Гласът на Светия Бог ….

На другия ден отново имало събрание и когато пасторът призовал към покаяние, пръв излязъл Валентин. Той паднал на колене, вдигнал нагоре ръцете си и казал: “Боже, ако наистина съществуваш такъв, какъвто Те описва този проповедник си заслужава да се живее за Тебе, заслужава си дори и да се умре за Тебе”.
“Тогава – разказва Валентин, една огромна сила слетя върху мен. Отворих си в почуда очите и разбрах, че това жестоко сърце, готово да убива всяка минута, го нямаше, разбрах, че бях променен и обичах всички хора”.
От този ден нататък той започва да дели оскъдната си дажба с по-слабите от него затворници. Насърчавал ги, укрепявал ги, говорел им благодатни думи за Словото Божие.

През ноември същата година е освободен от затвора. Град Канск осъмнал с ужасяващата новина: “Страшният затворник” /”убиецът”/ е на свобода – коя ли ще е поредната жертва?” Но Валентин излиза от затвора вече не за да убива, а да люби… Той разпитал къде са неговите родители и след дълго лутане ги намира.

Представете си една остаряла майка, с побелели коси, но останала твърда във вярата си…. Тя не го познала изведнъж, нали Валентин е бил на 6 години, когато го вземат, а сега е вече на 43 години! Той влязъл в дома си и се устремил към нея прегърнал я и казал: “Майко, аз съм твоят син Валентин. Този Бог, на когото ти служиш, и на когото си уповавала, е и мой Господ и Спасител”.
Каква ли велика радост е изживяла тази страдалка!

Беше чудно да видиш как майка и син след толкова години раздяла влизат в Евангелската християнска църква в Канск и служат на живия Бог."

Из книгата със свидетелства на п-р Илия Миланов


О т!

ПП: Блогът ми е затворен за коментари



Гласувай:



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: blagovestie
Категория: Поезия
Прочетен: 2887554
Постинги: 1061
Коментари: 8676
Гласове: 21459
Блогрол
1. ПРАВОСЛАВЕН ИНТЕРНЕТ КУРС /ПИК/
2. Мултилинеарна Библия с множество преводи, възможност за добавяне на бележки и куп благинки
3. Християнски ресурси (на руски)
4. Речник на Стронг - цялото Писание (на руски)
5. Филмът, променящ гледната точка на "180 градуса"
6. kolibka.com - филмите, които ме ориентират и образоват
7. Още за изучаване на Словото
8. От пиле мляко
9. Християнска литература, много, на руски език
10. Предание.ру
11. Огромна библиотека (руски език)
12. Линк към Православна енциклопедия (руски език)
13. Патристика (български език) Rado76-блог
14. Православно помагало - книги на български
15. Богословие - материали на български език
16. Тълкуване на Библията - Стар и Нов Завет от Лопухин (на руски език)
17. Пермакултура - Божият начин
18. Още ресурси за изучаване на Писанията (на руски език). Библията на иврит. Есхатология, тълкувания, препратки
19. Тора и изследване (на руски език)
20. Тора и коментари, библиотека (на руски език)
21. Иврит
22. Наследството от избрания народ за всички ни (Толдот.ру)
23. ! Мултипреводна Библия само през Windows
24. Тора с различни коментари, руски
25. Другият ми блог
26. Лекции ПИК и проповеди