http://www.vbox7.com/play:f914de0bba
 

Обходих страшната дъбрава
по рошави странични пътища.

Бях изранена
от началото на пътя още,
но се оказа малко
в сравнение със края.
Струваше си! Нищо. 

Пресрещнах и се сблъсках
с пречудни същества.

Оставих думи,
получих драскотини,
сдобих се с истини.
(Преобладаващо за мен
и лудостта ми)

Но по девизът ми,
че никога не губя,
понеже или съм спечелила,
ако ли не - се уча,
не спирам.

Стискам между зъбите
душата си. А тя е жилава...

Успявам.
Или ще успея. Трябва!

И ето
светлината се разраства
след всеки клон и храст,
които отминавам.

Преодолявам някакви надигнати
остатъци от его,
илюзии, химери и лъжи.

Люти, горчи, боли.
Това е моят вкус, нали.

И продължавам.
Винаги нагоре и напред.

И ще достигна,
вярвам,
своя апогей,
когато падна
(а паднах!)
до основите
и видя ясно образът си в тях.

И после ще достигна
моят храм.
Все някога.
И храмът ми ще бъде обитаван от сияние.
Това е обещание!

Пътеката ми
стига кайрос точка...
Или до точката Х(ристос).

Засилвам се,
за да не губя тяга...

Протягам се. Нагоре.
Ще се изтласкам. Някак.
Предполагам.

И с вярване го виждам:
стигнала съм
току до предпоследната врата.
И там за мъничко поне ще спра.

Мълча. За кратко. А после се провиквам.
Като изречена парола.

... Облягам меч и кръст
на дверите на ада,
когато е молитва - 
името Му е всепомитащо...

Е, има още път. Но ще.

Докато стигна Бисерът...

Отвъд?
Отвъд е Всичко,
което някога съм искала.
А и Без_краят (ми).

.....
я, сподели ни, какво си 'мисли' дядо Боже..по коВид 19..
и съм най сериозна, както винаги досега )

след дълго отсъствие да го запомнят не с друго, а с Бог.

П.П. Няма "дядо Боже", щото Бог няма внуци, а има синове и дъщери.

За мое огромно съжаление не си говоря по този начин с Господ, та Той да си споделя всички планове и намерения баш с мен...
Затова е вярата, че всичко е в Неговите ръце и каквото е промислил и допуска, е добро или ще бъде обърнато в добро.
Нужно е устояване. И да Го търсим посред всичко. Както и да Му принадлежим.

Имам свое мнение, че това е една огромна игра на някои човечета, за да изземат контролът над всички ни, да налагат свои правила, да намалят световното население, да всяват страх, дистанция, разделение/необединяване. Да могат да изолират, глобяват и да променят закони. Да ни ограничават свободата, вършейки тъмните си дела. Все неща в този ред. Знам, звучи ти наивно. Както и на много други.
Живеем в интересни времена. Интересни според онова китайско проклятие.
:)

това някакъв опит за защита(та ми) ли е? :)
Знаеш, че няма нужда.

жената(ми) е крехка и уязвима и винаги се нуждае от покров и защита, ако и привидно да няма усещане за това. :))

пак с глупостите, моля!

примесен с брутално непукистично и съвсем осъзнато целенасочено смачкване на сърцето на човекът, който вече 6 години те обича несподелено, мисли за теб постоянно и се крепи единствено на Божието обещание. Та те още малко и ще станат 7 годините, колкото годините на Яков от Библията, който трябваше да работи 7 години на войчо си Лаван за любимата си Рахил! Че и още 7 години трябваше да работи за Рахил, понеже като дойде време да я получи, беше измамен от вуйчо си, който го напи с вино и му пробута другата си дъщеря Лия, която Яков не харесваше. Та, Людмила, ти въобще оценяваш ли какво Бог върши за теб? Та кой друг ей така от самосебе си ще те обича и ще тича по дире ти толкова време? Я се осъзнай! Не виждаш ли, че с поведението си на демонстративна себедостатъчност прокуждаш хората около себе си. Ти вместо да се обърнеш и възпротивиш на това нещо в теб, което очевидно виждаш, че работи срещу теб, и да го съсечеш това плътско действие отделящо те от Божиите намерения за животът ти, ти правиш точно обратното - насочваш унищожителната си енергия срещу мен. Да отворя скобка с цитат какво трябва да се прави: "Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа УМЪРТВЯВАТЕ телесните действия, ще живеете." Ето така се учи, а не старата песен на нов глас. Казвам го и във връзка с настоящия ти постинг, където си написала: "Но по девизът ми, че никога не губя, понеже или съм спечелила, ако ли не - се уча, не спирам." Не, Людмила, ти НЕ СЕ учиш, а упорито си пазиш в ковчежето златното бижу на егото си, което Бог отдавна иска да положиш на олтара и да го пожертваш и да го прежалиш. Едва тогава ще започнеш да опознаваш мен, освен твоята "троица" състояща се от трите личности "аз, мене и себе си". Ти вместо да си кажеш: "Ей, Богу, тоя човек за да не се отказва толкова време от мен, значи има нещо. Какво ли изживява толкова време под моето неглежиращо, пословично подценяващо и пренебрежително принизяващо отношение към него." Срамота! Да наричаш всичко това "глупости".