Не бях.
Не съм.
И няма как да бъда.
Изфантазирах всичко.
Допуснах го объркано,
като във странен сън.
И вече не шуми отвътре,
Няма отклик.
Не те познавам.
И ти не ме позна.
Разминахме се някъде по Пътя.

Ако съм дала нещо -
за теб било е, запази го.
Щом искаш –
връщам ти дареното от теб,
забравяйки за всяка дума,
за всеки миг,
за всеки допир, чувство, жест.
Така за спомените
вече не намирам място.
А бях ги скътала...
Но ми помогна –
орязах ги наскоро,
и те съвсем се деформираха...
И слава Богу!

Моля!
Забрави ме!
Защото се оказа,
както вече много пъти казах:
не бях,
не съм
и никаква ме няма.
Изчезвам.
Изтрий ме, заличи ме
завинаги
от времето назад
и от паметта си.

Обърках се.
Обърках те -
за теб,
за себе си,
за любовта ни.
За двама ни.
Не е било.
Измислих ни.
И, знаеш ли,
аз преживях самоизмамата...

гуш!...

:-*

:*
Благодаря!

http://www.youtube.com/watch?v=lu1_iPxTlss&feature=related

Поздрави, миличка! :-*

това е последно обръщение.
Мракът отмина вече. От преди...

:)) :**

ПП: Въздействаща песен...

Не бях.
Не съм.
И няма как да бъда.
...
Интересно, заемаш отбранителна позиция. Чудесно звучи откровението ти и дано го заболи.
Поздрави, Люси!

Сигурно не е от камък (само).

А защо не му даде Сигнал.

А може ли да се забрави?

сбогуванията винаги са тъжни :(
знам го от опит :(

Ааааа няма сбогом!
Прегръдки и щастливи мигове!

зная...
някакъв жест е това,
но твоята искренност смая,
моята ледна душа !

Но точно тази песен...Точно тази песен не ми харесва!Поздрави!

...и тъжния текст на песента, някак избледнява...остава само прекрасния спомен по младостта :)))

Миличка и аз топло те прегръщам!Не искам да си тъжна! :)))

Много си тъжна:) Усмихни се Блага Вест! Животът е пред теб!

Много е тъжно, Люси! Очите ми се просълзиха...
Надявам се да не приживяваш нещо такова...
Стихотворението ти е много силно! Както винаги!
Поздрави и от мен!

Красавецо, обичам да те гледам,
очите ми се плъзгат по снагата ти,
поглаждам бавно кожата ти гладка и блестяща,
с върха на пръстите си проследявам нежно
изпъкналите жили, от живот трептящи.

Нозете ти са здрави, стройни, силни.
Излъчваш топлина и буйна е кръвта ти.
Отприщваш някаква енергия обилна.
И можем да препускаме съединени
безспирно, неуморно, ден и нощ.
Усещам дивата ти преданост,
безумна волност и неимоверна мощ.

Очите ти блестят, като звезди са,
побиращи безкрая между миглите,
потъващ някъде дълбоко във зениците,
където е света на самодивите.
Докосвам ноздрите ти – толкова са меки
горещо кадифе, положено във дланите ми.

Размахваш волно буйната си грива,
понесъл си ме скоростно, в синхрон сме.
Подковите ти жадно в почвата се впиват,
политат пръски пръст и мъничко трева
със сила се оттласкваш, с лекота.

И някакъв хилядолетен древен зов
разкъртва пластовете лицемерна сдЪржаност,
изригва от дълбокото у мен
и избуява трескав ритъм нов.
Освобождава моя си, забравена, нетленна същност.

Не знам препускаме или летим.
Съединени във едно сме всъщност.
И хоризонта се стопява някъде далеч под слънцето.
Какво ни пука? Тичаме през времената,
изцеждайки последните си сили.
Оставащи неизтощими.
Изпъната съм и трептя на стремената.

А вятъра ревнува, сплита се в косите ми,
по кожата ми плъзга се и впива се в страните ми.
Но неразделни сме. Неописуемо неземно е.
Минават слети във черта дърветата.
Не виждам нищо друго, просто чувствам твоя пулс.
И вдишвам свежестта на свободата



с ухание на билките и твоя аромат.



автор
http://blagovestie.blog.bg/poezia/2010/06/04/povik.557094

много силно!

Прекрасно е!

Пиша изпод бюрото! Камо Сутров мята химикалки и споменава близки роднини на скрити лирични герои. До сега го е докарал до шести братовчедки, но както го е подкарал.. до довечера ще издири и прародителите му, които са тръгнали от Африка. Закани се, всеки следващ скрит лиричен герой, първо да бъде боднат с руската химикалака и чак след това да ... му се даде разрешение за каквото и да е.

Знам само, че след всяка любов умираме, а след това ставаме по-мъдри, по-силни - за да започнем живота си отнново. Любовта е посята в сърцата ни още, когато сме били замислени. Дори да откъснеш растението, остава семенце, от което разцъфва ново цвете!
Стихът ти е прекрасен!

http://www.youtube.com/watch?v=e7adDceI0M4&feature=player_embedded

още ли " сбогом"? :( Идвай си вече, липсваш! :-*

Прекрасна песен с много силен текст!
Хубави почивни дни!
Поздрави, Люси!

а аз имам чувството, че тук при теб е силна - има я, и пак ще е при теб, ще се възроди...,
а сега, сега е така: Сбогом, ти ще си щастлива..., даже далече от него...
любовта ще те спре някой ден, любовта е винаги в теб...