bibliata.tv/watch_video.php

(Selah "Той ще те държи")


Дори когато си в окото на ураганът. В епицентъра на урокът или изпитанието си.
Дори когато силите ти изнемогват и сам се пускаш. Пак.

Винаги. Неизменно. Със Сила. За спасение...

Дори когато всички други се разбягат. Той остава. До теб. В теб.
Смъмрящ бурята. Ходещ по вълните. И стъпките са само чифт, защото те носи. Лично.

Единствен. Той.
Христос!

гарантирам
... от лична опитност...

 

Наистина ли те е носил? Лично?...
Светъл ден!... :)

докато съм в Него. И през останалото време... :)

Благословен и преливащ от Светлина да е и за теб! :))

Прегръщам си те, Люси! Ставаш ми все по-свидна и мила...
Но може ли човек да се отдаде изцяло на тази вяра...
Навярно се иска много силен дух.

Всичко е от Него, миличка! И вярата, и силата, и Духът. Всичко. По принцип. Поне хубавото, светлото.

Дори когато нещо в нас се съпротивлява. Инатим се като деца. Знаеш как е: ти му казваш да не пипа контакта, то те гледа предизвикателно и промъква пръст точно към дупчицата :)))

Отдаването е въпрос на избор. Изборът дали да се отпуснеш в мир, в почивка, в радост. Вместо в напрежение, непрестанна борба и противостоене на самият себе си. От там идва и онова перманентно неудовлетворение и натегнатост отвътре, сякаш ще се взривиш (в неприятния смисъл).

Лично на мен ми бяха нужни години и преминаването през известни обстоятелства, за да проумея същинското значение на тези думи:
Лука 4:18
18 "Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените,...
и тези:
Матей 11:28-30
28 Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.
29 Вземете Моето иго върху себе си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.
30 Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.

Колко трудно си даваме сметка за самите нас. За това какви вериги влачим. Как се оплитаме в спънки и се тъпчем с камъни. Понякога песъчинка по песъчинка, докато вътре в нас стане пустиня. И колко малка промяна в съзнанието е нужна, за да получим пълната свобода. Най-ценната. Онази отвътре. После остава стремежът да я съхраним. Защото не е даром. Като всичко безценно тя има своята цена. Но си струва, Скарлетче.

Стана дълго и дано ме разбереш точно какво искаш да кажа, да не съм изпаднала в прекалени подробности.

И аз те прегръщам. С много обич! Обичай и бъди щастлива от това, мила! :))

Един човек харесва това. :))