На хоризонта вече има тънка, по-оранжева ивица.
Предвестник на Слънцето. На Светлината.
Ухае на изгрев.
Ще ми се новият ден да настъпи трайно.
И в мен.

Всяка нощ да остане назад.
Небивала. Безвъзвратно отминала. И забравена.
Ще ми се да се заличи всеки мрак,
пропълзяващ понякога, някъде, просто по навик,
под атака и всякак.
Към душата.

Добро утро, мой свят!



Исая 12:2. Ето, Бог ми е спасение; Ще уповавам, и не ще се боя; Защото Господ Иеова е моя сила и песен, И Той стана мое спасение.

Източник на стиха: http://apps.facebook.com/bibleiski_stih/