Всичко, което има дихание, нека хвали Господа! (Псалм 115:6)

ПП: Втора компилация, първа песен 
"Както еленът желае/жадува/пъхти за водните потоци, така душата ми въздиша за Тебе, Боже!" (Псалм 42:1 /по слав. Пс. 41)

Този стих винаги ме е разтърсвал. Просто виждам картината. Чувствам трепетът, усилието на всички мускули на еленът да достигне до източника на живот и сила. Как отпада, ако е далече. Ако не го намира. По следите му тича глутница хищници. Разстоянието помежду им се скъсява. В ноздрите на еленът блъска миризмата на преследвачите му. Вонят. Всяка негова клетка усеща заплахата. Затова той напряга всичките си сили. Още един скок. Още няколко стъпки, метра, километра. Свежото ухание на потокът кара кръвта му да кипи.
Търсех защо сравнението е точно на елен, стремящ се да достигне водата. 
Знам, че елените /също като дивите кози, козирозите и други сходни животни/ ближат каменна сол. Нужна им е. Затова предположих, че жаждата им е прималяваща. Както навярно е.
Но ето че имало и друга асоциация. Било характерно за елените, че за да се напоят с вода, влизат към средата на потока (да, търсят чиста, течаща вода. Вода в движение...). За разлика от останалите животни, не пият просто от брега. Потърпяват да не пият веднага. Налагат си още няколко крачки. По-навътре. По-на дълбоко. 
Също така, но не на последно място, това прикрива следите им за онези, които ги преследват. 
Стремежът на еленът към водата, влагането на всичката му сила, за да достигне потока, е не само засищане на жизнена необходимост, но и спасение...

Та... както еленът пъхти за водните потоци, така душата ми въздиша по Тебе, Боже мой!

ПП 2: Първа компилация, първа песен - ндам...

ПП 3: На трета компилация трябва да се слушат текстовете - те са заимствани от Писанията

ПП 4: Последна песен - ей сега си я намерих. Разтърсваща!