Преди една седмица получих лично, с посвещение, стихосбирката на Джулия Бел :)))

Тези, които я познават, знаят колко е чувствителна, по детски открита, пряма и искрена. Сблъскали са се с магията, струяща от стиховете й. А магията идва от усещането, че са писани със сърце. От едно открито сърце, отворено към другите и света. Поглъщащо жадно, надникващо дълбоко под повърхността. Спазващо своите принципи. Търсещо Истината и Емоцията.

Всяка дума в творбите й е лъч, бликнал от Душата й, от самобитната й същност, която аз толкова харесвам и уважавам.

За мен тя е един човек с богат емоционален пълнеж. Ловец на чувства, на впечатления, който складира някъде това, което долови и го пази като съкровище. Един искрен виртуален приятел, който винаги е вниквал много зад думите, който не е пропускал междуредията, който с две думи ме е карал да се чувствам разбрана.
И е мъдра. Толкова мъдра, че вдъхва... спокойствие и сили.
Обичам това как е запазила детето в себе си. Знаете... Не е лесно. Особено в света, в който живеем.

Но ето ви пример за всичко описано, за да не съм голословна :)))))

Ето ви едно късче – от Джулия Бел и от стихосбирката й:

           ЗА ПОБЕДАТА

Всички бяха на старта,
приведени леко, готови за щурм.
В очите им... спортна злоба,
хъс да бъдеш и да си пръв.

Всички бяха на старта,
мисълта им четеш, като книга.
Всеки повтаря победна мантра.
Хайде давай и ще бъдеш пръв.

Гонга удари и всички напред,
кат` куршум от стрелба с пистолет.
Забравили болка от травми,
само животински хъс, да бъдеш пръв.

Летяха като коне в галоп,
очите им – стъкло без чувства.
Мисълта една в главите само,
победа до дупка, на всяка цена.

Колко труд, колко пот,
колко хапчета бяха изпили...
Утре може би ще са жив труп,
от тази дрога да бъдеш първи.

За да се доближите и почерпите повече от нея – притежавайте стихосбирката й. Надникнете и тук - заслужава си!

www.sibir.bg/blog/yuliya2006/

yuliya2006.blog.bg/

ПП: Джул, много си те обичам! Успех, миличка! Бъди здрава, все така лъчезарна, безумно обичана и докрай щастлива!
Благодаря ти!

Попътен вятър на стиховете на Джулия Бел!!!
Да намерят своите истински читатели и ценители...
Всичко добро ти желая Джулия, бъди обичана винаги :):):)

Благодаря за представянето, Люси! Хубави и творчески дни и за теб :):):)

благодаря ти за вниманието и хубавите думи!
Благословен ден, миличка!

И по примера на самата Джул, която винаги е съпричастна към постиженията на другите, на съблогърите ни и ни ги представя, за да ги популяризира и да ги накара да изпъкнат, ето друго нейно стихотворение, което много ценя. С него завършва блогърската стихосбирка "Виртуални строфи":

КЪМ ГОЛГОТАТА

Нося кръста си по каменна улица,
вървя, няма сълзи, а сърцето кърви.
Зная, така трябва - и нося го,
за тез`, за другите, дето ще дойдат.

Нося кръста си по каменна улица,
падам, ставам с устни пресъхнали.
Ей го там, наднича страхливо приятел
и от срам да не го видя, скри се.

Нося кръста си по каменна улица,
вървя бавно с трънен венец към Голгота.
мисли в мен бият се - съмнение,
тоз` червей и до мен допълзял е.

Нося кръста си по каменна улица,
тясна е тя, като душите на хората.
Хладна е тя, като сърцата им -
и болка защо мен ме превзема.

Нося кръста си по каменна улица,
погледнах небето и се помолих.
Миг бе - и болката вече я нямаше,
не бях сам в тази пустиня.

Джу, това стихотворение ти е... нямам достатъчно думи. Обожавам го!

Поздравления за стихосбирката. Хубав и усмихнат ден, Благовестие :)
Ще поразгледам блога ти, пропуснах много :)

и аз нямам време за блога. Препускам през приятелите, когато мога, даже твърде малко чета...
Но много ти се радвам. Винаги. Хубав ден, мила! :)))

А Джу е уникална!

Харесвам стиховете на Джулия Бел!Поздравления за стихосбирката и !
Желая и още много творчески успехи !
Много слънце и усмивки от мен !

Страхотна е! Чистосърдечна и трептяща от емоции.
Благодаря ти за милите думи!

Светъл ден, мила! :))

Той се беше вече предал,
а аз ръка му подавах.
За приятелство, за другар,
но той се беше предал...

Той се беше вече предал
и търсеше последна утеха.
В женски зов, отдалече,
розов сън с него да спи.

Той се беше вече предал,
а с талант огромен, изящен.
Отвратен от света, да избяга,
ненужен, повехнал, а млад.

Той се беше вече предал,
а душата му нежна струна.
Сърцето му пълно с любов,
а няма къде да я дене.

Той се беше вече предал,
а аз ръка му подавах.
Но не искаше той помощта
и затъваше в блатото страшно.

Той се беше вече предал,
но редеше стихове-диамант.
Те достигнаха много души
и стана той поета - ЗВЕЗДА.

08.04.07
ДЖУЛИЯ БЕЛ

В началото:

О, Боже, благодаря ти,
за мъдростта, която ми даде!
Туй поисках, а ти Всевишний,
дари ми най-скъпото нещо!

О, Боже, благодаря ти,
чрез мен Твоята мъдрост,
ще я пръсна, ще я посея,
векове навред ще се носи!

О, Боже, благодаря ти,
за думите, които ми прати!
"ГОРДОСТТА ПРЕДШЕСТВА РАЗРУХАТА,
НАДМЕННИЯ ДУХ ПРЕДШЕСТВА ПРОВАЛА"...

В края:

О, Боже, прости ми,
аз стар съм вече немощен,
отдаден на плътското, на дявола,
загубих те, гордостта ме погуби.

17.10.2007
ДЖУЛИЯ БЕЛ

Успех и от мен на Джул!
В стиховете й има много заряд!
Поздрави и за теб, Люси и страхотното представяне на стихосбирката!

почерпи ме с едно стихче и мен! ;) Обичам тази моя виртуална и много искрена приятелка! Усмивчици и за двете! :)

благодаря ти за поредната подкрепа, която ми оказваш!
Благословен уикенд, на теб и домът ти, приятелко! :))

Слънчогледи, от слънцето дарени,
поля безкрайни, преливащи в жълто.
Вятър нежно ги погали, а те се смеят
и греят, греят, душата ми запя.

Слънчогледи, от слънцето дарени,
с очи от вярност те следят го.
А аз танцувам сред море от жар,
като нестинарка с ръце нагоре.

Слънчогледи, от слънцето дарени,
за мен сте вие свещени, скъпи.
Енергия от космоса във вас е слята,
а тя в мен попива и прелива.

Слънчогледи, от слънцето дарени,
поля от красота, от висша страст.
Като жертвен огън сте на земята,
пречистващ мощно днес душата.

ДЖУЛИЯ БЕЛ

Аз искам за теб да танцувам,
на дансинга самотна в нощта.
И страстта ти с тялото си да събудя,
защото с думи никак не успях.

Как жадно искам да ме гледаш,
душата ми потънала в екстаз.
В очите ти сълзи от радост да открия,
желана да съм от теб в този час.

Как искам ти да полудееш,
от нежност, от копнеж, от страст.
Сърцето ти от камък да разбия
и мой да си в този рай от сласт.

Аз искам за теб да танцувам
и твоя да съм в този миг.
Обсебен, безсилен пред страстта ми,
на колене да паднеш и с вик.

10. 10. 2006
ДЖУЛИЯ БЕЛ

Мое жадувано, толкова искано,
ще се сгушна в теб, ще притихна.
После тихо, монотонно ще пея,
с ритъма на сърцето ти ще се слея

Мое жадувано, толкова искано,
затварям очи и чувам гласът ти.
Гали ме той и всичко танцува,
страст и обич, валс на душата.

Мое жадувано, толкова искано,
слънце обично, румено, ненагледно.
А уж си далеч, но не... близко си,
до мен стоиш, душевност мечтана.

29.03.2009
ДЖУЛИЯ БЕЛ

Невероятна е Джулия Бел ...По няколко пъти съм се връщала в блога й -
Прекрасни стихове ,музика ,всичко ...вълнуващо и силно .
Благодаря ти ,Блага Вестичке ,чудесно представяне !

Люляк мой аз твоя съм вземи ме,
с аромат и цвят,ти днес ме упой.
И сякаш преродена от любов,
душата ми танцува,поеми ме.

Люляк мой аз твоя съм вземи ме,
потънала в плен,обсебен.
Ти отнесе ме в детството и ето ме,
в бяло,празник и нося те със мен.

Люляк мой аз твоя съм вземи ме
и ето на години вече съм.
И радвам ти се,отнеси ме
и пак потъвам в теб опиянен.

ДЖУЛИЯ БЕЛ

такава ни е тя - по детски чиста и необуздана. Истинска.

Той беше плейбой известен
и жените страстно край него кръжаха.
Винаги усмихнат, мил, харизматичен,
за него вечно историйки любовни се въртяха.

Един ден на масата с мен седеше,
а аз с ироничен поглед, гледах го и се присмивах.
За неговата страст, за неговата слабост,
за живота му пълен със секс и изненади.

Засмян, ръката си към мен подаде,
с молба съдбата аз да му разкажа.
Загледах се с учудване и изненада,
тъга, нещастие, беда видях на нея.

Говорих и не вярвах, говорих без да спра,
захласната в линиите на съдбата.
Но внезапно погледа аз вдигнах си към него
и онемях, в очите насълзени, мъката видях.

Оказа се самотен, нещастен и добър,
зад маската любовна, тъгата бе си скрил.
До душата без да знам, докоснала съм се и без страх
и за цял живот, приятел верен станала му бях.

ДЖУЛИЯ БЕЛ

ама имам и бонуси ли?! Страхотни, страхотни са....:****

Не ставам за декор синьор,
твърде жива съм за да бъда.
Обичам в мен слънце да трепти,
глъсът ми да звучи, да пея.

Не ставам за декор синьор,
дори луксозен да е той.
Модерно време на силикон,
усмивки, игра фалшива

Не ставам за декор синьор,
в мен горят хиляди огньове.
Твоя свят при мен ще изгори
и само пепел сива ще остане

20.04.2009
ДЖУЛИЯ БЕЛ

романтично-люляково, не го знаех, благодаря ти, Стела! :)))

Ти си самотен, крачиш към върха,
сълзите избърсваш, нагоре вървиш.
Цената е скъпа - тишина,
сам по-пътя, нагоре към върха.

Ти си самотен, крачиш към върха,
по-пътя срещаш екзотични цветя.
С мирис на билки, други с отрова,
сам си сред тях, по-пътя към върха.

Ти си самотен, крачиш към върха,
обичта си я криеш и сълзите от тъга.
Да се отдадеш, не можеш,
трябва да вървиш, само към върха.

Ти си самотен, крачиш към върха,
изкушения, съблазън оставяш настрана.
За да изкачиш онзи връх-суета,
ти си сам, само сам към върха.

30.08.2007
ДЖУЛИЯ БЕЛ

Аз искам за теб да танцувам,
на дансинга самотна в нощта.
И страстта ти с тялото си да събудя,
защото с думи никак не успях.

Как жадно искам да ме гледаш,
душата ми потънала в екстаз.
В очите ти сълзи от радост да открия,
желана да съм от теб в този час.

Как искам ти да полудееш,
от нежност, от копнеж, от страст.
Сърцето ти от камък да разбия
и мой да си в този рай от сласт.

Аз искам за теб да танцувам
и твоя да съм в този миг.
Обсебен, безсилен пред страстта ми,
на колене да паднеш и с вик.

ДЖУЛИЯ БЕЛ

а с теб имаме сходен вкус ;)))

Аз не съм поет,
не влизам в релса.
Не съм нито рима,
съвършена в такт.

Аз не съм монотона
и вярваща в нещо.
Не съм нито твоя,
в свят ненужно зает.

Аз не съм и роб,
на някаква догма.
Благоприличие, фалш,
много далеч е от мен.

Аз не съм жертва,
от някой зависим.
Да плача, да умирам
и да го повличам с мен.

Аз не съм докрай откровена,
в душата си не допускам.
Някой с ревност, омраза,
моя свят, свещен е за мен.

Аз не съм злоба от завист,
но и жал не изпитвам.
Просто търся в човека,
свят различен, бог да открия.

ДЖУЛИЯ БЕЛ

твърде истинска и необикновена, за да става за фон или декор :))

Истинско удоволствие беше за мен да ти гостувам .Жалко ,напоследък разполагам с малко свободно време ,но ви чета винаги с интерес .
Поздрави !

участие и поддръжката! Джу го заслужава :)))
Щастливо-цветен уикенд, миличка!

Тя има неповторим стил на писане :) И непременно ще си я взема нейната стихосбирка! :) Благовестие, целувки!

обично-вълшебен остатък от уикенда :)))

Прекрасни сте и двете!
Приемете моите сърдечни поздрави и пожелания за здраве и непрекъсващо вдъхновение!:-)

сърдечно ти благодаря!
Успехи и много лично щастие и за теб! :)))

ЕЙ, СКЪПИ МОМИЧЕТА БЛАГОДАРЯ ВИ! ДА СТЕ МИ ЖИВИ ,ЗДРАВИ, ВЕСЕЛИ, ЗАСМЯНИ И ДА СТЕ ТУК В ТОЗИ НАШ ДОМ..
ОПАСЕН Е ТОЙ И ВСИЧКО ИМА И АГРЕСИЯ И КАКВО ЛИ НЕ, НО ИМА ГЛЪТКА ВЪЗДУХ..ИМА СВОБОДА

С ОБИЧ ДЖУЛ


СНИМКА


Аз гледам снимката, която днес ми прати,
след толкова години на раздяла.
Какъв красив, мъжествен си на нея,
изящност, самочувствие и чар.

Но защо ли тя от мене те отделя,
защо ли със страх сърцето ми се свива.
Дали си ти момчето, което обожавах,
или някой друг, когото не познавам.

Между нас времето наистина застана,
душата си със шифър си затворил.
И като снимката ти замръзнала и няма,
от мен все повече се отдалечаваш.

на С.А. Пловдив

01.09.2006
ДЖУЛИЯ БЕЛ

Оле!

аз ти благодаря! Че те има :** :))

оле - тя го направи! :)))

За теб Люси - адмирации с този видеоклип
http://www.vbox7.com/play:b0f87409

Прекрасен постинг мила !

за да имам възможност да ти благодаря, че ни предаде стихосбирките, отделяйки време. За мен е удоволствие, че вече те познавам реално.
Хубава вечер! :)))

ПП: Клипът на Джу е разкошен, а тази мелодия ми говори... много. Благодаря! :*

Радвам се, че така дълбоко си усетила и ти поезията й. Джулия е невероятна жена, изключителна приятелка и великолепен защитник на тема " Сбобода ".
Поздравления за поста, заслужава си го!

И твоето представяне бе чудесно. За нея - с всички описания, които е предизвикала в нас за времето, през което общуваме.
Заслужава много повече :)

е по детски чиста и стиховете й като приказки. Разказват за живота и те водят в пътеките на любовта, пленила сърцето й!
Успех желая на стихосбирката й!

и благодаря за подкрепата и благопожеланията!
Лека и усмихната седмица! :))

и ме завлече в една кръчма.... Много има да си пълни химикалката, рече... и сумти и чете...

Но много ви се зарадвах, Катана. Надявам се, че "сте" добре?
Добра седмица пожелавам! :)))

Аз имах работици, а това магаре, Камо Сутров, компютър да не види. Традиционалист е. Дай му мацки и химикалки....и други неща, де...

да не ви жаля значи, Ка ;))))

Само ми сумти и диктува..... И ми кърка от запасите..... :-)))))))))

хахахахаххах, поне със сумтенето и мрънкането :))))))

:-))))))))))))))))))))

За съжаление, рядко ги срещам в блога....

;)

ами от нас си зависи...
Светъл ден, мила! :))

Камо Сутров сумти до мен и казва, че знаел нещо за крастави магарета и девет дерета...

от половин дума се разбирам с него ;)))

Що нещо изписа по адрес на скритият ти лиричен герой...

И той ми е слабост :)))

На Камо Сугров му пресъхна гърлото. Моето, също, защото това мързеливо магаре дебне да изляза и ми кърка от запасите. И кани гости. Разни специалисти по какво ли не, но.... жадни, та жадни...
:-) Бял ден не видях от тях и само празни шишета... И не пият бира, представи си.. Капризници ниедни...

Режим трябва да има. Направете си график, че иначе... ще му се изпусне края ;))

те го оспорят в съда, веднага...Не било демократично. :-)))

На Камо Сугров му пресъхна гърлото. Моето, също, защото това мързеливо магаре дебне да изляза и ми кърка от запасите. И кани гости. Разни специалисти по какво ли не, но.... жадни, та жадни...
:-) Бял ден не видях от тях и само празни шишета... И не пият бира, представи си.. Капризници ниедни... [/quot
...........................
Хич да не е лимонада и минерална вода "Горна баня"...:-))))))))