С оковани крила днес земята ни ражда, оковани с неволя и делнични дни, а гори сред душата ни вечната жажда за простор, красота, висини.   Из града — тези улици шумни и сиви, де живота безумно крещи, на село — в тишината на буйните ниви — нас опиват ни странни мечти.   Като звън на далечни, грамадни камбани, като гръм на стихийни вълни, свободата зове непрестанно сърца ни към лазура на нови страни.   В миг крилата за полет безумен потрепнат, в миг в очите искра заблести, и акорди на музика странна зашепнат Полети! Полети! Полети!   Младостта запламти в многоцветни огньове, младостта призовава часа — тоя час на размах, на разбити окови, тоя час озарен с чудеса.   А в пожара на тия копнежи сърдечни свободата за пристъп звъни, и отекват гърмовно простори далечни Светлина! Красота! Висини!    

Като се освободим от идеологическите "очила", които ни бяха поставени в миналото, виждаме една общочовешка жажда и стремеж към щастие и красота.
А по отношение на формата Смирненски си е майстор.

са общочовешки, излизат извън времето и пространството, 20 годишен мъдрец :)))

явно не е случаен. За съжаление малцина знаят, че за 25 години жизнен път е оставил 6 тома с творчесто :)))
П. П. Това стихотворение като че ли показва най-пълно светоусещането на Смирненски. Добро попадение според мене :)))

Хубав ден, boriaz!