Мислех, че дълбоко под чергата е заметено, скрито,
затрупано от пластове, в гроб дълбоко, лично от мене, зарито
и че остатъците му вече са смлени отдавна
в нечии лакоми, гнусни, членестоноги тела -
не издържали на отровата му и изчезнали след това.

Че съм погребала грозните стари парцали, пирони, пружини -
кафяво-ръждясали, стърчащи от жалкия труп.
Че съм заличила от ума си даже видът му.
Че съм избола алчните му очи и кухините вече са сухи,
екзекутирайки го на кладата на разумът и доброто ми. Глупости!

Ето и днес отново скелета му се размърда и събуди,
разтресе кости и дори лукаво-нагло се ухили. Не иска да се губи.
Смути ме, да се уплаша диво ме принуди.
Един от двама ни ще трябва в крайна сметка господар да стане,
ще трябва да избирам между него и всичко останало.

Опитвам се.
Изтръгвам го от себе си на някакви парчета,
вмирисани на леш, на мрак, на огорчение и ревност,
но често по остатъците има толкова от мене,
та чак ми става празно и студено.

Как искам цялото на фина прах да го превърна, да го стрия.
Безвъзвратно да го махна. Да го изкореня. С вълшебна гумичка да го изтрия.
Да го разпилея, но не в морето, на любимо място или сред полето,
а там – в основата на Кръста с шепичка да го положа,
бележка кратка, лаконична, за сбогом да му сложа.
И облекчена без веригите му да литна волно към Теб и към Небето.
Ех, как го ненавиждам и ми пречи - егото проклето...

                                          

Хареса ми!:))

готическо и катедрално. Най-стилното и блестящо!

"Как искам цялото на фина прах да го превърна, да го стрия.
Безвъзвратно да го махна. Да го изкореня. С вълшебна гумичка да го изтрия.
Да го разпилея, но не в морето, на любимо място или сред полето,
а там – в основата на Кръста с шепичка да го положа,
бележка кратка, лаконична, за сбогом да му сложа.
И облекчена без веригите му да литна волно към Теб и към Небето.
Ех, как го ненавиждам и ми пречи - егото проклето..."
...

В началото е малко "зловещо", ако може така да се изразя....НОооо... за тези от вас, които имат търпението да прочетат докрай "одата за егото" ще се уверят в уникалността на произведението! Поздравления! Според мен, често е трудно такива сериозни неща да се изразят по един такъв "нерозов" начин! Уникално!!

Поздравления, приятелко!

Силна и прекрасна си Блага Вест!

така ми се получи, въпрос на емоция, хахаха.
Светъл ден, приятелю! ;)

благодаря, че не скъпиш комплиментите, слънчице, толкова е приятно (явно не е съвсем на прах) ;)))
Благословен да е денят ти и много радост, приятелче! :)

благодаря за прочита и съпреживяването.
По-лесно го изразявам, отколкото да се справям с тъмните си страни...
Усмихнат ден! :))

знаеш, че симпатията ни е взаимна. Хората се усещат и онова между тях просто действа (флуиди, интуиция, някакво очарователно сходство). Благодаря, че си тук и винаги си така доброжелателна и положителна!
Благословен ден, миличка! :))

прекрасно го схвана и изрази, благодаря ти!
За да надскочим покрива на собствената си ковачница, трябва да изхвърлим от себе си доста багаж, иначе той винаги ще ни дърпа... надолу. Има опасност дори да потънем. От себе си.
Лъчезарен и весел ден! :))

благодаря! Още по-сърдечно бих приела поздравления, ако вече бях над тези неща, че и над себе си... Но борбата продължава :))
Благословен да е денят ти!

много добре... зарадва ме тази сутрин... не бях посещавал блоговете от известно време... хубав ден!

превъзходно.мислите-на хартията.талант.