Провира се и бавничко се настанява
в пукнатините на душите ни,
измества обичта, мечтите, радостта
и отегчава и изцежда дните ни.

При студ втвърдява се и разширява
отворите в сърцата ни,
разпуква ги безмилостно и залиняват
посетите във тях цветя.

Избутва всичко хубаво и светло
и разболява целия характер.
Оставена да се разраства - опустошава,
от нас остава само тъмен и самотен кратер.

Убива бавно всичките способности
да се улавя и раздава любовта,
пресича шансовете и разваля спомените
и задушава още във зародиш насладата и сетивата.

И неуморно пресушава всичко ценно,
окастря всички нови преживявания.
Мачка способността да се живее истински и пълноценно,
наред със усета към другите и красотата им.

Не я допускайте, борете се със нея.
След себе си провлачва много други гадости.
Изхвърляйте я, забранявайте й да се вкоренява.
Тъгата е коварен кон троянски, и не е дар – зараза е.

Избирайте и не забравяйте за миг дори:
съвместно с нея
място за щастието не остава...

познавам я така добре...

Добър вечер...
Дамян Дамянов

Добър вечер, госпожа Самотност!
Както виждаш, нямаш избор друг,
ти - вдовица на безброй работни,
в труд улисани мъже в живота,
тази вечер аз съм ти съпруг.

Ти си ми съпруга. Пак сме двама.
Заповядай в замъка ми бял!
И бъди най-прелестната дама
между всички други, що ги няма
в този тъжно-смешен карнавал.
Запали си, ако пушиш. И ме
разтуши със виц, със комплимент.
Дрънкай думи невъобразими.
Всичко друго, само не кани ме
да танцувам - малко съм вдървен.
Малко нещо в танците ме няма.
Други танци дълго аз играх.
Страшни танци. Луди. Не за двама.
В тях душата донавехнах само
и в краката доосакатях.
Измисли си име: Мими, Нели.
И поне така им отмъсти!
Бяха твои двойнички, приели
твойте гласове, лица... умрели.
Да, умряха те. Остана ти.
Ти, голяма колкото живота.
Колкото самия необят.

В стаята е тихо и страхотно.
Добър вечер, госпожа Самотност.
С женско име, с мъжки образ - Свят.

http://www.youtube.com/watch?v=nI_2DAzgyW4

веднага да започваш да я изчопляш и изхвърляш :)) :**
При обичните хора място за самота няма.

Позволявам си да споделя първата появила се мисъл....

Добър ден, тъга!
Сбогом тъга!
Ти си вписана в линиите на тавана.
Ти си вписана в очите, които обичам.
Ти не си най-страшното бедствие,

защото и у най-жалките устни

оставяш усмивка.

Добър ден, тъга!
Любов на отзивчиви тела.
Всесилие на любовта,
чиято ласка възниква внезапно,

Любимото ми стихотворение на Пол Елюар

Хубав стих...

Седни Тъга,
дошла си ми на гости,
дори да ме разплачеш,
пак седни!
Разплакала си други ...
и до кости
Ти мокра си
от техните сълзи!
Седни Тъга
и дай да те прегърна
себе си
и теб да утеша!
Дори да знам,
че спомени ще върна
докъсно ще говорим,
о, Тъга!
Предателства
като пелин горчиви
ще си припомним
двете във нощта,
ще минат само
като сенки сиви,
ще се опитам всичко
да простя!
За грешките
направени от мене,
ще ми припомниш
сигурно сега,
но мигове
пропуснати след време
не могат да се върнат
о, Тъга!
Седни Тъга,
дошла си ми на гости!

http://www.youtube.com/watch?v=Mmap4D_VtT8

'Провира се и бавничко се настанява
в пукнатините на душите ни,
измества обичта, мечтите, радостта
и отегчава и изцежда дните ни..."

Няма начин да избягаме от нея. Винаги идва такъв момент, в който тя напомня за себе си...

Поздравия,почерпи я с кафе,защото и тя е уморена от нас!
Усмихни се ..и продължи за следващият хубав миг,който те очаква някъде..напред!!
ако спреш до тъгата..ще го изпуснеш...:)))
Прегръдка!!

В този пост най-ценни са ми коментарите ви.
Светъл ден, милички! :*

....ТекстЪТ ти е неповторим

Не съм и предполагал..... че съвместно с нея не остава място за щастие...

чета ти коментарите в блога и не мога да повярвам, че зрял и интелигентен човек може да се занимава с такива глупости с подобен подход. Или бъркам окачествяването в твоя случай?

и аз чета твои коментари в някои блогове и също като тебе се чудя - колко гордост и надменност лъхат. Във всички случаи несъизмерими с образа ни тук.

никъде, никога не съм твърдяла, че съм лишена от недостатъци. Точно обратното. Макар, че сарказъм предполагам е по-точното определение на полъха от някои мои коментари, защото надменна определено не съм.
Но нивото и поведението ми е едно и също и тук, и в чуждите блогове, имам само този образ - навсякъде. Не пропускай да обърнеш внимание, че ника ми е Благовестие, а не Богородица и нямам претенции за святост!
Не ми отговори на въпроса в предния ми коментар?

Не трябва да я допускаме, Вlagovestie, тъгата ...
Поздрави за стихотворението!

поздрави и прегръдки за теб, миличка!
Борбата продължава...

Небето се навъси страшно,
черни облаци вятъра донесе.
Светкавици от далече заблестяха,
в душата ми обрат настъпи.

А вчера то бе невероятно синьо,
с бели облаци,ангелски красиви.
Птича песен отвсякъде звучеше
и пеех и танцувах с тях.

А ето чудо,слънчев лъч,
промъкна ,усмихна ми се плахо.
Не знаеше че буря идва
и всичко в мен ще помете.

Застанах смело,въпреки страха,
очите си отворих за да видя.
За да опиша и да разбера,
на живота черната страна.

02.08.2007
ДЖУЛИЯ БЕЛ

ти си истински слънчев лъч, мила! Благодаря ти, приятелко :***
Страх - не страх... :))

Прекрасен стих но много тъжен

има и такива моменти, важното е да не стават перманентни.
Та нали слънцето изгрява...
Прегръдки, миличка :))

не тъгувай! ( има един хубав руски филм с такова заглавие, ще ти го пусна скоро) :)
Прегръдка и от мен!

Прегръщам те, миличка! :*

чета така късно, защото и коментарите са супер! Благодаря!

Поздрави и от мен, Люси!

добре дошла, мила! :))

Благословен да е денят ти! :)

винаги е неканен гостенин, но все така се случва,че й отваряме и я оставяме да се настани.
Пожелавам ти да не те навестява!

че и нежелани гости просто трябва да бъдат изхвърляни :)))
Благодаря, слънчице!
Хубав и усмихнат ден, изпълнен само с радост!