Дъжд и дъга пропиват
през порите
и вкопчват се в нея
жадно,
кипейки,
пълзят все нагоре, нагоре...

От ветровете обгръщана
целувана, приземявана,
пресушавана, съживявана и обдъхвана.
Задължително оцелява...

С невежество стъпквана, газена.
С диаманти роса обтичана.
От слънчеви зеници пазена.
От самодивски нозе, тичана
и мустангова воля търпяла,
(от сътворението до Идалго,
както и след това).

В студ и пек,
при допир и сблъсък със стихии и бури –
неизменно и винаги преживява...

От земята и небето обичана.
Раждаща благословени цветя.
Расте и се дава.
Без условие.
Без да иска нищо в замяна.
Изцяло.

Имало я е и ще я има.
Вчера, утре, сега...

Всичко живо е трева.