Събират се
отделни фотони.
Ярки, смели и силни.
Отразени във шлема.

Концентрират се на тънък лъч,
раздирайки с хваление завесата,
разделяща Трона и храмът от пръст.
Зад бронята.

Грейват във единение
в пълния блясък,
когато тъмнината напълно се сцепва
и разчупва на две.
Приносителите й бягат със крясъци.
Гонят ги чифт обувки. На Благата вест.

От Небесата
Ръката Му
дава Мечът,
изкован от Истина и Слава.
Има форма на Изкупление
при дръжката,
обгърната с пръсти и длан,
научени да воюват,
лично от и за Царя.

Сгъстява се. Светлината.
Плътно и още.
До лазер,
непобиращ се вече зад щита на Вярата.
Действа според това
дали има нужда от отделяне на
плътта от духът.
Или заради гордост и непреклонност
ще се развърти,
сияйно разчиствайки сенки и мрак. До тотално очистване.

Щом Го слушаме
тъмнината
я няма.
Както се знае
тя
е била
чисто и просто
отсъствието на светлина.

Светлината,
която дойде.
И остана.