Когато появи се в кална плът, изнежена и крехка;
когато Си засукал мляко от човешка гръд,
която лично Си създал далеч преди това;
когато сам растеше бавно,
съзрявайки до пълнолетно мъжество,
за да ни послужиш и да се дадеш;
Ти,
Който си създал
Небе, морета, суша, слънце и звезди,
мушици и добитък, и птиците с пречудни гласове,
ухания и багри, мрак и светлина,
добро и недобро, вятър и роса,
и свободата да не Те обича, положена в човешкото сърце,
пустини, планини, треви и дъбове,
от ровове и бездни до непристъпни върхове,
наред със всяка форма,
Времето, пространството, и всичко –
от мъничкото краткотрайно цвете
до чудновати, страховити зверове;
когато безкомпромисно изведе истината, така че да я видят всички,
понасяйки да Те намразят онези, които със целувка стори живи, за да ги има;
когато върна слух и зрение, за да прочуят и да могат да Те видят,
когато огъня на славата Ти
започна да разгонва злите бесове, рушащи хората -
дойде като Сеяч.
На Царството Си.

Пося богато.

За да не се изгуби никой предузнат. Отдаде ни се целия, Иисусе.
И не спести ни семенце, ни капка кръв, ни удар от камшик,
ни унижение, ни гавра и позор,
ни приковаване на Кръста,
от който
започна да изграждаш и строиш по новому
света, какъвто бе във мислите Ти още от Началото,
щом засади Едем.

И векове обгрижваш зорко, чакайки реколтата Ти да узрее, да стане плододайна.

А зърното прорасна и белее, напълвано до пръсване с любов.

Ти наближаваш.

Ще дойдеш втори път като Жътвар със остър сърп в ръката,
както се показа на Йоан. 

Понеже благовремието за обръщане към Теб,
за покаяние и за промяна,
изтънява,
след Жътвата ще бъдеш безподобен Воин,
на поход срещу Злото и Грехът, които милостта Ти вече победи.
Ще ги отвееш. Със силата на светлината Си. Всеки враг и тъмнина, мой Господи.

Амин!

2 юли 2017 г.

ПП: Блогът ми е заключен за коментари