Моят виртуален храм. . . :: Покрай Изходът

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Архив

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.12.2017 10:41 - Покрай Изходът

Автор: blagovestie Категория: Поезия

Прочетен: 378 Коментари: 0 Гласове:

След Изходът
избраният народ
повярва на Словото
с всички сили.
(понякога дори ми изглежда безизборно)
Тръгна и завладяваше
територия след територия,
Обещаната им от Господ Земя
като лично Той воюваше с тях.
Побеждаваха всяко неверие смело.
Наранявани. Обучавани и оформяни според Него.
Устоявайки в неотказване.
Бог не им я даде веднага.
За тях тя и бе дар, и не бе даром.
Не я получиха без да се борят,
независимо от предузнанието,
предопределението от преди Сътворението
и завета.
Напротив.
Беше нужно
да нахранят земята с плът и кръв, с душа,
за да ги пуска в себе си крачка след крачка.
Беше важно
да вложат в нея мечти и надежди,
да я обикнат повече от живота си.
Трябваше да открият и назоват всеки връх.
Да изкопаят до умора всеки кладенец,
който да ги оживява по-късно
и да засити жестоката жажда.
Наложи се да построят с горещи ръце и студени камъни святи олтари.
За да имат място за среща със своя Бог,
(въпреки, че Той бе навсякъде с тях);
да палят и поддържат огън, с който да Му се кланят
(макар че сама славата Му,
която и те са, като Негова армия,
да е на потоци огнена светлина).
Правенето на Обещаната Земя тяхна
бе свързано с множество битки,
със загуби и възходи,
с придобиването на опит, и с радост
(от онази, дълбоката, сложната – хармолипи ;)).
С упражняването във вярата.
Със сълзи и болка. С усърдни молитви.
С ненормалната Му любов
и техния равностоен отклик.
А след като я завладяха
и забиха в сърцето й знамето си,
трябваше да я опазят и защитят,
да я разорат и облагородят.
От пустош и развалини
да я превърнат в градина
по спомена за Едем.

Защото само когато се отдаваш без задръжки и без пестене
чувстваш това, в което се влагаш,
лично свое и наистина ценно.

(Допълнено, от 17.04.2017 г.)

Нагоре