Ту яхваме вълната,
ту падаме стремително надолу.
Разбивам се във пяна от мечти.
Ту облачно е,
ту изгарящ ден.
Мрак и светлина
се борят яростно и диво в мен.
Понякога допускам светлината
да ослепи очите ми.
Защото те обичам.
Защото искам да ни има.
Но тази кал, и прах,
които се натрупват
емоциите често замъгляват,
разтърсват, тровят и объркват,
тревоги и съмнения подхранват,
хаос във душата ми създават.
Като уплашени до лудост птици
политат мислите ми,
удрят се, крещят.
Не могат да намерят бряг
със сигурен подслон и за отмора.
Тогава питам се
дали ще съм готова
да се откажа,
вътрешно да се предам.
Светът ни,
онзи, който дръзко си създадохме
да разруша,
обездуша и смажа.
Да спра.
Не мога, имам още,
засега...

Ти пишеш поезия страхотно и много вълнуващо!:)
Ще си те чета винаги!:)))

доставя удоволствие и радост, Ели. Знаеш.
Винаги намираш начин да ме окуражиш и да ме усмихнеш. Благодаря ти!
Лека нощ, миличка! :*

ВЪРХОВНО Е!!!

Исках да напиша коментар, но думите не стигат...!!!

много тъжно и мъчително ....

коментарите ти вдъхновяват...
Благодаря ти, слънце, и дано денят ти е хубав и безгрижен :))

както се знае от приказката - русалките знаят за историята, когато трябва да даваш, да жертваш, ако се наложи, да откъсваш нещо и от себе си даже, в името на Любовта...
Успешен и усмихнат ден! :))

несигурен свят, Людмила, нищо сигурно не остана, включително и откъм подслон. Тук трябва да се усмихнеш, но знае ли човек...;))

а за пощурели мисли, съвсем не може да се намери място... :)))

Людмила! В лудницата...;)))

но хич не ми се ще да ги пращам там. И не е ли светът една голяма лудница... Други предложения? (тук трябва да се усмихнеш, но... кой знае) ;)

Ами аз знам! И ти се усмихвам от нейде си...;))
Другото ми предложение е Формула 1. Като са толкова пощурели мислите ти, пусни ги да се състезават там с 200-300 км/ч и като се уморят, ще кротнат, Людмила, вярвай ми...;)))

енергията и емоцията трябва да се изразходят, а скоростта ми допадна :)) Личи си, че го казва човек с опит.
Не спирай да се усмихваш, от където и да е (предполагам от планината) ;)

на планината, Людмила...;) Само нощем се изкачвам на едно от билата и.

денем, по-светло, когато кипи животът и се вижда цялата гледка от билото (и от върха) :)))
Ааа, от нощите, когато няма мрак ;)
Развесели ме, Краси, благодаря ти!

и да е по-удачно, Людмила, но какво да се прави - такава ми е работата!
А развеселяването е взаимно...;))

Ne znam zashto,moje bi prichinala e losho vreme naposledak, no mnogo hora,vkliuchuitelno i az se chuvstvame po tozi nachin, az ne uspqh,zapodravi na teb,che upsq da go opishesh tolkova tochno :)

"Ту яхваме вълната,
ту падаме стремително надолу."

Много добре си го усетила, но да знаеш, че когато няма вълни любовта се превръща в нещо друго, което не е толкова лошо, но я няма тръпката.
Слагам те в моята блогвълна "Болка и любов"

Вlagovestie, прекрасно си изразила това възвишено чувство! Все повече ме изненадваш!
Поздрави и от мен!!!

благодаря! :))
И си права, засега няма никаква инерция ;)

добре дошла!
И ти благодаря за добрите думи, дано постигнем вътрешно равновесие и спокойствие... :)

благодаря за добронамереността и комплиментите! Хубав и светъл ден, мила! :))