Не си те спомням
губи ми се образа ти.
Изтривам го съзнателно като ненужен файл,
като зловреден и разяждащ вирус,
присветващ с предупредителния знак
предателство.
Боли, но нищо. Даже искам.
Да те изтрия от себе си докрай.

Замазват ми се всичките черти и форми
и непознати са ми вече и душа, и тяло.
Навярно си ми смътен от сълзите,
защото още яростно обидно е. До бяло.
Боли, но нищо. Даже искам.
И заличавам те от себе си. Изцяло.

Не помня устните ти
и не искам да ги знам,
нито вкусът ти,
нито ароматът. Забравям всичко.
Боли, но нищо. Даже искам.
За да ги нямам в себе си. До пустота и безразличност.

Да, случи ни се нещо,
но дотам -
до изборът ти, който сам направи.
Забравяй ме и ти! Не се мотай.
Боли, но нищо. Даже искам.
За да те махна от себе си. Тотално.

И знаел ли си даже
ти за мен?
Не вярвам да си проумял напълно.
Не вярвам и да можеш.
Изчерпахме се, това бе. Карай.
Исках да ти кажа само, че ме няма.
Боли, но нищо. Даже искам.
Изтръгвам те от себе си. Докрай.

 

Поздравления !

остави си малко мостче поне...за връщане!

а после има праг и след това - в хармония със себе си, откриваш, че нищо не е заличено дотолкова, че да не може да се възроди

напоено с минало и бъдно...ако реалността го погълне, значи...
не е бил...Той...съдбата е разделница...

в такава нощ възможни са вълшебства...

инстинкт за любов! До дъно. Днес Ерос ме опустоши - ураганно мина през мен, разпна ме и... възкръсна! Почти ме изличи - не нея, не нейните устни, о, не! Мене си забравих, но не и нея. Устните й са клеймото на душата ми, живец. Мен смаза Ерос. За да възкръсне. Да ме принуди да живея. Любовта е над нас, Благовестие. Страшна е силата й. Но ако някой я предаде, не заслужава любов.

Как успяваш.за мен е невъзможно;( Явно си силен човек.