Имаше време, когато живееше вътре във мене.
И те чувствах изцяло. Наистина. Знаеш и ти.
Знаех когато се будиш, кога от тревоги не спиш,
усещах кога си добре или не,
кога мислиш за мене или изграждаш стени.

15 минути с такси ни делят,
а различни планети са сякаш, откакто
световете ни станаха чужди, различни
и разбихме се един в друг, настървено и с неразбиране.
С унищожителен взрив.
Безмилостно. Сриващо. Неадекватно.

Чудно нещо са разстоянията
онези – в душата, странно е -
опустошени пустини, без оазиси,
през които вече не можеш да минеш,
са станали.

И мислите вече не стигат от тебе до мене,
нито обратно.
Потъват изгубени, слаби,
горчиви и мрачни,
на сърцата ни станали чужди и непонятни.

Не можем да се докосваме. Никак.
Само се плъзгат посивелите чувства
по ръба на бръснача, сломени и слаби,
и се губят във здрача
на разполовените ни души,
отвикващи да се разпознават и помнят
сред аромата на всички останали.

Замразихме радарите.
Не от сега. В даден момент се е случило.
От преди...

Но... стига ровене и търсене на причините.
Няма да (те) разбера.
Че заговорих въобще забрави...

и безвремие!

Поздрави!

...посивелите чувства по ръба на бръснача...Изстрадан стих.
Поздрави !

Много силно стихотворение, Вlagovestie!
Поздрави и от мен!

"Чудно нещо са разстоянията
онези – в душата,...", като чели открих себе си...Прегръщам те!

мдаа, скалпелът реже, но и лекува... понякога...

Хубава вечер, мила! :)

благодаря, че си тук и разбираш, това ме стопля, приятелко... :*

знаеш...
Поздрави, миличка!

много ме зарадва, слънчице.
Казах ти аз - не си сама...
Прегръщам те силно!

Раздялата не е от любимите ми теми, но понякога и това ни се случва да изживеем. Трудно се възтановява хармонията в човек, след такава раздяла:

"...15 минути с такси ни делят,
а различни планети са сякаш, откакто
световете ни станаха чужди, различни
и разбихме се един в друг, настървено и с неразбиране.
С унищожителен взрив.
Безмилостно. Сриващо. Неадекватно...."

безмилостно тъжен стих...

...опустошени пустини, без оазиси,
през които вече не можеш да минеш, ...
Точно така изглеждат разстоянията в душите ни.
Поздравявам те!

Покъртително е, и пак звучи като за изгубена любов. Не страдай толкова. Светът е толкова хубав. Значи тази любов не е била онази, която ще те преобърне цялата и ще стане твоя свят. Пожелавам ти я от сърце.

така е. Трудно се диша...

както в онзи наш разговор на "Опит за ревност". Случва се.
Неформулируемо тъжно е... :*

и само гола пустош и суша...

благодаря ти, миличка. Само без повече преобръщаща любов, достатъчна ми бе! :*
Спокойна нощ от мен.

Безмилостно точно е!
Поздрави!

да...
Поздрави и на теб! :)